След като в предния постинг се оказа, че любовта може и да прави съдбовни грешки, то брака е една от тях. Хареса ми една хубава част от книгата на Бранислав Нушич „Автобиография”, където той доста добре обяснява какво е брака и какви мисли може да предизвика у различните хора:” Ако ли пък бракът е дълг към отечеството, то да се нареди държавата да възнаграждава своите граждани за вярно и честно изпълнение на тоя дълг. Не искам да кажа, че тя трябва да дава ордени за храброст, за граждански заслуги или за вярна служба — въпреки че тия отличия са много подходящи и за брака, но би могъл да се намери все пак някакъв друг начин да се отдаде заслуженото на ония, които до края на живота си изпълняват своя дълг. Един мой приятел, занимавайки се с въпроса за отношението на държавата към брака, дойде до щастливата идея, да се проведе една съвсем конкретна реформа на брака, като се въведе служебен брак. Не зная как би изглеждал според него един такъв служебен брак, но навярно в такъв случай бракът не само би се скрепял с административна заповед, но биха се въвели и служебни премествания, повишения, пенсионирания, уволняване поради неспособност, а може би и брачна амнистия. Много интересно нещо биха били тия заповеди, чрез които съпрузите ще се преместват в интереса на службата, ще се пенсионират въз основа на чл. 70 или ще се уволняват от брачна служба. Така поне ще се узаконят редица явления, които и без друго се срещат много често в живота. Едва ли има друго явление в живота, над което хората толкова много да са си блъскали главата и за което толкова много мнения да са казани както за брака, и същевременно надали има явление, за което да съществуват толкова противоречиви и взаимноизключващи се мнения. Като се почне от баналната мисъл, че бракът е пъкъл, и се свърши с противоположния възглед, че е рай, всички останали мнения варират между тия крайности. Изглежда, че всичко зависи от това, чии са мненията — на женени или на неженени, на очаровани или разочаровани. Опитите на науката да се намеси в обясняването на брака като явление не са отишли по-далеч от голите фрази и празното философствуване. Нима може да се приеме като разрешение на въпроса едно мнение като следното, изказано от един философ: „Бракът е морално единство, основано върху аморални отношения; стремежът за утвърждаване на собственото «аз» почива върху отричането му; удвояването на собствените задължения се основава върху отказ от половината от собствените права.“ Или може би вие мислите, че другите науки, всяка от свое гледище, биха могли да кажат за брака нещо по-положително от философията. Мене ми се струва, че ако бих взел интервю от тях, ще се получат приблизително следните отговори: Историята: Бракът е един от редките случаи в историята, когато завоевателят се покорява от завоювания. Математиката: Бракът е сбор от две неизвестни величини, от които трябва да се извади корен квадратен. Резултатът би трябвало ла бъде минус. Дори ако се получи един плюс, уравнението все пак завършва с бракоразводен процес. Литературата: Бракът е интересна повест в някои случаи и роман с много хубаво начало, наподобяващо лирична поема, но често с лошо съдържание и най-често с неочакван край. Граматиката: Бракът е съществително от мъжки род, което в живота се подчинява на правилата на женския род. Единствено число има само в граматиката, а множествено число само тогава, когато се състои от повече от две лица. Геометрията: Бракът се състои от две паралелни линии, които вървят успоредно в живота и никога не могат да се пресекат. Физиката: Бракът е физическо явление, при което две тела трябва съвместно да пазят равновесие, имайки обща, но въображаема опорна точка, в резултат на което губят бързо равновесие. Химията: Бракът е съединение на два елемента, всеки от които запазва особеностите си. Всяка капка киселина, попаднала отвън, предизвиква реакция и го разлага на съставните му елементи. Географията: Бракът — това са два полюса, които при сближение достигат температурата на екватора, а при отдалечаване възобновяват полярната си температура. Както виждате, и тия отговори с нищо не ни приближават към решението на проблема. Затова не би било зле да оставим науката на мира и да се обърнем към хората. Бракът е институт, създаден от човека, а човекът е същество, което има и преживявания. Нима той няма най-голямо право да каже своето мнение. Невъзможно е, разбира се, да се обърнеш към всекиго поотделно, но ако се обърнем към представители на различните професии, техните отговори биха били, струва ми се, следните: Търговецът: Бракът е търговско предприятие, основано от съдружници, което може да преуспява само тогава, когато по-младите не го крадат. Войникът: Бракът е превзета крепост, която никога не е запазена от неприятелски нападения. Свещеникът: Бракът е всекидневен „Отче наш“, в който трябва да се изговорят само думите: „Но избави нас от лукаваго.“ Мнозина добавят още и: „Не введи нас во изкушение.“ Лекарят: Бракът е заразителна болест, която носи сама в себе си своето антитоксично противодействие. Болният се чувствува най-добре при висока температура. При ниска температура състоянието му е лошо. Диета не се препоръчва, защото тя само влошава положението. Съдията: Бракът е временно помирение на две враждуващи страни. Аптекарят: Бракът е горчив хап, правен по остаряла рецепта, според която предварително се овалва в захар, за да може по-лесно да се преглътне. Въпреки това често засяда на гърлото. Журналистът: Бракът е добър само като уводна статия, и то без печатните грешки, които изменят смисъла му (което е почти невъзможно). Книжарят: Бракът е книга, която се чете с удоволствие в първото й издание, по-рядко във второто, а като застарее и мине към класиката, губи всякаква стойност. Железничарят: Отначало, докато минава през тунела, бракът е увеселителен влак, малко по-късно той става пътнически, а след това непоносимо товарен. Сблъсквания стават почти редовно на всички кръстопътища. Раздавачът: Бракът е препоръчано писмо, обикновено погрешно адресирано, което е интересно само докато е затворено. Телефонистката: Бракът е връзка между два номера, които се разбират много добре, докато някаква външна намеса не прекъсне връзката или не се намери някой трети, както става по-често. Спортистът: Бракът е скок, при който не е важно колко високо ще скочиш, а как ще паднеш. Някои падат твърдо на двата си крака, други на един, трети — на колене. Най-често се пада обаче на оная част от тялото, която е предназначена за седене. Артистът: Бракът е драма, която никога не се играе пред публиката, а когато все пак получи аплодисменти, това само значи, че е лошо изиграна. Вината за лошата игра най-често се пада на режисьора, когото публиката не вижда, или на суфльора, който на някои места подсказва реплики, които няма в текста. В разрез с всички литературни правила в първото действие главните действуващи лица проявяват богати и изразителни душевни преживявания, които разкриват цялата сила на таланта на изпълнителите. В следващите действия силата намалява и драмата завършва без всякакъв ефект и затова е по-добре изобщо да не се играе до края. Ето само няколко мнения, но колко различни са те и колко малко отговарят на поставения въпрос за същността на брака. Казват, че все пак най-добре е човек да се обърне към опита, защото единствен той е способен да даде отговор, най-близък до истината. Отидох при опита и го запитах: — Какво представлява бракът? — За да бъде онова, което хората желаят да бъде, в него трябва да участвуват три… — Зная — мъжът, жената и семейният приятел. — Не ме прекъсвай — извика опитът. — Бракът се състои от три компонента: любов, доверие и търпеливост. Съществуваше ли при тебе първият — любовта? — Да — любовта към всички жени. — Това е повече от необходимо. А доверието? — При собствената си жена не успях никога да го спечеля. — Впрочем любовта и доверието са второстепенни неща, по-скоро декор на брака. Главното е търпението. — Него го имах. — Ето ти и отговора — бракът е търпение. И наистина търпение аз имах, но трябва да призная, че на него ме научиха и привикнаха моите критици. Те така по женски ме ругаеха постоянно, че в брака аз встъпих със създадения вече навик да понасям ругатни. По такъв начин доживях до днешния ден, когато мога почти едновременно да отпразнувам и литературния, и брачния си юбилей, разбира се, не с еднакви резултати в тия две различни области.”

Ето нещо перифразирано от мен:
" Човек и добре да живее - се жени!!.. НО, само по-умните си поправят грешката след време :)))"
В.Д.

В.Д. и тука е сварил да даде "безценно мнение"
С тези словесни "бисери" е направо един жив класик на прафразата! Един прероден Нушич!
В.Д. - тази парафраза се върти по мухабети и сбирки поне от 20 години.
Що неотидеш да парафразираш новите псувни на приятели си мироганков? Там ти е мястото, "рицарю"

нямам опит за коментар!
Гледаш от веселата страна - това е добре!
Аз гледам от всички страни - и не влизам!
Сигурно от страх от затворени пространства!
Усмивки!

но няма да коментирам,
единствено това, че съм
положително настроена
към брака като институция!

Бракът е необходимост. Без брак няма развод и така си опитал всичко в живота

избран откъс :) Наздраве за брака и търпението!