Постинг
16.09.2009 17:30 -
Три жени (и още малко) в Охрид първа част
Автор: rosidi
Категория: Тя и той
Прочетен: 1945 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 16:38
Прочетен: 1945 Коментари: 8 Гласове:
9
Последна промяна: 17.09.2009 16:38
Историята започна някъде около средата на юли, когато група колеги бяхме поканени посред лято на обучение в Приморско. За нас, бургазлии, да ни ангажират посред лято си е направо мъчение, но героите от следната история се жертваха и бяхме два дни в Приморско. Като приключи всичко, последва една прекрасна покана за обучение на героите в Охрид. Докато ни издумаха и ние се съгласихме. Веднга се взе решение да отидем с колите. Започна се едно бързо приготовление, моя милост дори си направи паспорт (щот до сега си беше само българче), не че за Македония ни трябваше, но ей така за всеки случай, а и както си оказа - случая го имаше. В моят екипаж бяхме само жени и бързо и спретнато се организирахме, какво, къде и как да бъдем в Охрид. Първоначалната дата се поизмести малко и вместо на 29.08 трябваше да бъдем в Охрид на 2.09. Речено-сторено, два дни преди тръгването се събрахме за последни инструкции, за да си направим застараховки, че част от моя екип имаше опита да бъде оперирана по спешност в Турция, когато е била на екскурзия и се оказа, че ще бъдем по-малко от предвиденото. Колкото толкова. Вече имах подарена карта за Македония от един приятел - огромно благодаряяяяя, тя ни беше ориентира през цялото време и в уречения ден се нагласихме и тръгнахме. Маршрута беше преминаване през София, защото трябваше да вземем едното девойче, което беше на концерта на Мадона и да продължим към Кюстендил, където щяхме да нощуваме. Пътищата вечни на България си ги знаем и освен едно спиране на Хепи и ужилването, че един голям айран - 400 мл е по скъп от бира Каменица - 500 мл., определено вече не е в маршрута за спиране. Стигнахме благополучно до София. Другия екипаж, нали шофьора им беше мъж и не прояви накаква толератност и аз и моята бубулечка бяхме все със зъкаснение на мястото за срещи, но както и да е. В София спряхме, пихме кафе, аз се възползвах от случая и се видах с един състудент, одумахме на бързо познатите си и тръгнахме към Кюстендил. Пак като си му е реда, предната кола нали беше много загрижена за нас ни изостави и ние с малко закъснение пристигнахме в Кюстендил. В този град всички улици в центъра не водеха там където ми трябваше и се наложи да мина пред общината, под знамената, с колата пред очудените погледи на хората, но пък мисията беше изпълнена. Дакото се настаним веднага решихме да проверим магазините им дали няма да ни изненадат (имаше няколко с много добри попадения) и тръгнахме към едно заведение да вечеряме. Ето по какви стълби трябваше да вървим за да си набавим храната.
Препоръчаха ни "Вилата на Генерала" и ние послушно тръгнахме към нея, която била накъде по-нагоре в гората. Ако знаехме къде отиваме нямаше да тръгнем, но нали така наивно подходихме, а и да се поразходим, така че вървяхме, вървяхме и....след като водачката ни предвидливо вървеше 50 м пред нас, а тя беше от моя екипаж и вече се бяхме загубили в гората се чу някакъв рев. Рев на ГОЛЯЯЯЯЯЯМО животно, в първия момент логично си помислих, че е кон, но рева беше като на лъв, но пък къде ти лъв тук в Кюстендил - е как къде в зоологическата градина. Естестевно, че видахме лъва и другите обитателе на градината и продължихме още 10 км (поне така ми се видяха 500 м, които останаха) до "Вилата на Генерала". Ето и причинителя на безпокойството ни.
И още от обитателите на градината
И все пак стигнахме до желаната от нас "Вилата на Генерала" - обстановката беше хубава и всичко беше забравено.
Вече беше станало тъмно и все пак беше красиво.
Докато вечеряхме от другата част на групата за обучение, които пътуваха с автобус се обадиха за инцинедт. На границата едната колежка от Плевен, която е рускиня, са я свалили от автобуса, защото визата и влиза в сила след 2 часа и шофьора на автобуса не проявил желание да я изчака, а просто я сваля. Солидарен към всичко това друг колега също останал с нея. Ние им предложихме места в колите, а те трябваше да се предвижат към Кюстендил и да нощуват в хотела. На другата сутрин всички готови и приготвени тръгнахме към границата. Аз предложих на колежката да бъде в моята кола, защото колегата нямаше да се чувства конфортно в малката бубулечка. И дакото се наговорим вече бяхме стигнали границата и колежката докато обяснаваше нощните си преживания как от една част до другата са я разходили поне 5-6 пъти взехме, че стигнахме до македонския пункт. Огледа ни полицая, помоли ме учитиво да отворя багажника и като ни попита къде и за какво ще ходим и ...май не ни повярва, извика колежката си и започна едно ровене на багаж. Всичко си разтоварихме, пребъркаха го и аз съответно имах честта да бъда опипана и пребъркана и в една малка стаичка. Явно аз бях най-съмнителната, а и на мен ми беше първото излизане извън граница - що да не опитам от всичко. Накрая, като се разприказвах с полицая се оказа, че му се е видяло много съмнително да пътуват 4 жени сами с кола и да отиват и той не знаеше къде. Колегите ни като едни добри сеирджии ни чакаха и жадни за емоции се посмяха на нашите перипетии и както си му е реда още като тръгнахме и те ни загубиха. Уж караха след нас, но както и да е. Ние упорито си бяхме набелязали за цел първо Куманово след това едно спиране в Скопие. Определено да пътуват сами жени с кола в чужбина си има и своите предимства, бързо се ориентирахме и успяхме да влезем в центъра на Скопие и тук по типично нашенски си парикирахме между други коли на един тротоар. Срещу нас беше ето тази хубава сграда.
Оказа се, че нюха ни е завел на правелното място, зад тази сграда имаше огромен търговски център, а преди това културно се снимахме около фонтаните и скулпурите около търговския център.
Огледахме на бързо магазините с вещо око - нищо не не изненада.
И открихме най-хубавата част.
Огромна част с кафета.
И ето това сме съмнителната група жени на които се чудеше полицая.
Цалята тази поредица кафета беше на брега на река Вардар и за това не можем да не я покажем и нея.
Красиво направено и лесно достъпно.
Веднага се документирахме и продължихме към колата и по пътя снимахме картини от Скопие.
И не можем да пропуснем сградата срещу кафетата, а имено Македонската опера и балет.
Определено бях приятно изненадана.
Но най-вече на автопарка им.
Контраста беше голям.
И още градски моменти.
И да не пропуснем минахме и пред общината им.
И вече се нагласихме да излизаме от Скопие.
Но тази църква не е за пропускане.
Тази кола беше доста време пред нас, движеше се доста добре и не можеше да я не я документираме.
През цялото време гледките бяха освен многото зеленина постоянна демонстрация на двете религии.
Вече се здрачаваше и не се вижда добре големия кръст до църквата.
Успяхме да стигнем с малко закъснение и след 10 минутна почивка започнахме това за което дойдохме.
След вечеря си направихме план за посещения на всичко, което можем, а и искаме да видим в свободното време за няколко дни.
Следва продължение:)))
Препоръчаха ни "Вилата на Генерала" и ние послушно тръгнахме към нея, която била накъде по-нагоре в гората. Ако знаехме къде отиваме нямаше да тръгнем, но нали така наивно подходихме, а и да се поразходим, така че вървяхме, вървяхме и....след като водачката ни предвидливо вървеше 50 м пред нас, а тя беше от моя екипаж и вече се бяхме загубили в гората се чу някакъв рев. Рев на ГОЛЯЯЯЯЯЯМО животно, в първия момент логично си помислих, че е кон, но рева беше като на лъв, но пък къде ти лъв тук в Кюстендил - е как къде в зоологическата градина. Естестевно, че видахме лъва и другите обитателе на градината и продължихме още 10 км (поне така ми се видяха 500 м, които останаха) до "Вилата на Генерала". Ето и причинителя на безпокойството ни.
И още от обитателите на градината
И все пак стигнахме до желаната от нас "Вилата на Генерала" - обстановката беше хубава и всичко беше забравено.
Вече беше станало тъмно и все пак беше красиво.
Докато вечеряхме от другата част на групата за обучение, които пътуваха с автобус се обадиха за инцинедт. На границата едната колежка от Плевен, която е рускиня, са я свалили от автобуса, защото визата и влиза в сила след 2 часа и шофьора на автобуса не проявил желание да я изчака, а просто я сваля. Солидарен към всичко това друг колега също останал с нея. Ние им предложихме места в колите, а те трябваше да се предвижат към Кюстендил и да нощуват в хотела. На другата сутрин всички готови и приготвени тръгнахме към границата. Аз предложих на колежката да бъде в моята кола, защото колегата нямаше да се чувства конфортно в малката бубулечка. И дакото се наговорим вече бяхме стигнали границата и колежката докато обяснаваше нощните си преживания как от една част до другата са я разходили поне 5-6 пъти взехме, че стигнахме до македонския пункт. Огледа ни полицая, помоли ме учитиво да отворя багажника и като ни попита къде и за какво ще ходим и ...май не ни повярва, извика колежката си и започна едно ровене на багаж. Всичко си разтоварихме, пребъркаха го и аз съответно имах честта да бъда опипана и пребъркана и в една малка стаичка. Явно аз бях най-съмнителната, а и на мен ми беше първото излизане извън граница - що да не опитам от всичко. Накрая, като се разприказвах с полицая се оказа, че му се е видяло много съмнително да пътуват 4 жени сами с кола и да отиват и той не знаеше къде. Колегите ни като едни добри сеирджии ни чакаха и жадни за емоции се посмяха на нашите перипетии и както си му е реда още като тръгнахме и те ни загубиха. Уж караха след нас, но както и да е. Ние упорито си бяхме набелязали за цел първо Куманово след това едно спиране в Скопие. Определено да пътуват сами жени с кола в чужбина си има и своите предимства, бързо се ориентирахме и успяхме да влезем в центъра на Скопие и тук по типично нашенски си парикирахме между други коли на един тротоар. Срещу нас беше ето тази хубава сграда.
Оказа се, че нюха ни е завел на правелното място, зад тази сграда имаше огромен търговски център, а преди това културно се снимахме около фонтаните и скулпурите около търговския център.
Огледахме на бързо магазините с вещо око - нищо не не изненада.
И открихме най-хубавата част.
Огромна част с кафета.
И ето това сме съмнителната група жени на които се чудеше полицая.
Цалята тази поредица кафета беше на брега на река Вардар и за това не можем да не я покажем и нея.
Красиво направено и лесно достъпно.
Веднага се документирахме и продължихме към колата и по пътя снимахме картини от Скопие.
И не можем да пропуснем сградата срещу кафетата, а имено Македонската опера и балет.
Определено бях приятно изненадана.
Но най-вече на автопарка им.
Контраста беше голям.
И още градски моменти.
И да не пропуснем минахме и пред общината им.
И вече се нагласихме да излизаме от Скопие.
Но тази църква не е за пропускане.
Тази кола беше доста време пред нас, движеше се доста добре и не можеше да я не я документираме.
През цялото време гледките бяха освен многото зеленина постоянна демонстрация на двете религии.
Вече се здрачаваше и не се вижда добре големия кръст до църквата.
Успяхме да стигнем с малко закъснение и след 10 минутна почивка започнахме това за което дойдохме.
След вечеря си направихме план за посещения на всичко, което можем, а и искаме да видим в свободното време за няколко дни.
Следва продължение:)))
Никога не съм ходил в Кюстендил, след прочита смятам и да не го правя. И "Хепиту" отдавна съм го игнорирал
Гледайки "измъчените" лица на семинаристките определено в Приморско не ви е било леко.....
Според правилата ,измеждувпрочем, претърсването и опипването трябва дя стявя ат лице от същия пол. Гледайки снимките на екипажа обаче разбирам защо ти си станала "съмнителната"
Това Скопие мисе чини доста мръсен, грозен и сив...нещо като Пазарджик от началота на 90те.
На каква тема ви беше "семинара"?
цитирайГледайки "измъчените" лица на семинаристките определено в Приморско не ви е било леко.....
Според правилата ,измеждувпрочем, претърсването и опипването трябва дя стявя ат лице от същия пол. Гледайки снимките на екипажа обаче разбирам защо ти си станала "съмнителната"
Това Скопие мисе чини доста мръсен, грозен и сив...нещо като Пазарджик от началота на 90те.
На каква тема ви беше "семинара"?
2.
edinman -
Ще коментирам
16.09.2009 19:05
16.09.2009 19:05
след другите части...:)))
цитирай
3.
анонимен -
Яка джитканица!
16.09.2009 22:36
16.09.2009 22:36
Църквата кърти! :-D
\m/
//
цитирай\m/
//
на теб лично и дори и писмено мога да ги отговоря:)))
цитирай
5.
анонимен -
GrDBaeZWbiGe
24.05.2011 02:24
24.05.2011 02:24
YMMD with that awsenr! TX
цитирай
6.
анонимен -
fdIjlPYLwWTvIpotSdp
24.05.2011 15:32
24.05.2011 15:32
kGrj2n <a href="http://slbqmsiflljd.com/">slbqmsiflljd</a>
цитирай
7.
анонимен -
hbejFCJFBIy
24.05.2011 16:46
24.05.2011 16:46
Posts like this birghten up my day. Thanks for taking the time.
цитирай
8.
анонимен -
xRXlaIxWcvYRKuH
25.05.2011 13:09
25.05.2011 13:09
UxOuRg <a href="http://rmpglnetrcrt.com/">rmpglnetrcrt</a>
цитирайТърсене
Блогрол
1. моята любимка
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия