Нали сме една бойна компания жени и нищо не ни се опира, но като научихме, че трябва да отидем до Видин някакси ни дойде далеч на нас бургазлиики. Но съдбата се намеси и по някакви много благоприятни стечения на обстоятелствата се се наложи да отидем до София и от там лесно направихме връзка за Видин. Беше ни организиран служебен транспорт, който беше за софианци и ние съвсем логично се възползвахме.  Хубаво се получи и следвахме техния маршрут. Пристигнахме във Видин и се озовахме на брега на Дунава. Спряхме до областна администрация и съответно това е гледката срещу нея, а то е този момориал на жертвите на комунизма - добре изглежда, но дали е имало смисъл от него.





След това веднага се отправихме към Дунав, все пак може да имаме море, но такава голяма река как да не и се възхитиш.

 И изгледа от другата страна.

Това е гледката отляво на речна гара, а времето беше повече от прекрасно и за това искахме да имаме повече време за разходка, нооо..трябвяше и да поработим.



Доста хубаво се получи, кмета и той уважи събитието и дори беше почетен председател, хората бяха много сърдечни.



Включиха се и компететнти хора.



И ние си дадохме лептата в работата.



И така неусетно минаха два дни. Успяхме много на бързо да разгледаме града. За двата дни установихме това което всички казваха, града е много обезлюдял. Вечер се виждаха да светят едва два-три прозореца и да показваха признаци на живот. Определено местните ни разпознаха като другоселци с едно такова спиране, оглеждне и като че ли учудване - какво ли правим там. Но с хора с който се запознахме от града бяха изключително сърдечни и това повилия на мнението ни за града -  хубав град. В неделя имахме малко свободно време и решихме да се разходим из крайречната градина. Определено можехме да я сравняваме.
Хубаво и тихо...



И вднага една снимка на фона на река Дунав.



Това е театъра, който се оказа, че рано сутринта в неделя е отворен.



Алеята се оказа доста безлюдна - двама кучкари и един спортист.



Гледката след паметника.



Времето в неделя не беше много за снимки, но с друго свободно не разполагахме. И стигнахме до бабани Видини кули.



Входа на плажа Баба Вида. Подвоумихме се, но се отказахме за сега да плажуваме



Едната част от крепоста Баба Вида




Впечатлих се от рова между стената и крепостта.



Гледката от крепостта към реката, жалко, че времето беше лошо.


 
Гледка от градината, когато се връщахме към хотела.



Групата имаше план за връщането ни, маршрута включваше посещение на Белоградчик. Още с влизането си в града спряхме да видим част от скалите, защото от достоверни източници (една готина местна дама) от там се вижда най-ясно "ученичката" и "мечката", е аз нищо не видях, ама то това е от моите очи, все не виждам това което трябва. Изкачихме се до скалите и си накупихме сувенири съответно си купихме и билети. Никой не ни ги поиска, но идеята, че подкрепяме нещо хубаво си остана. Една част от скалите с поглед към Белоградчик.


Подглед от долу към скалите.



Настина е много красиво и величествено. Вече можехме да различаваме и фигури.



Вече сме пред входа. Различни фигури ни се привиждаха. От пътеводителя, който си закупихме разбрахме, че скалите са широки 3 км и са по дължина на 17 км.



Това е поглед към Белоградчик от горе. Официално в справочника се обясняваше, че това е било плитко море и за това са се получили тези образувания на скалите.



Тук ясно се вижда фигурата на хайдут Велко - поне така ни обясниха.


.
Но нашата водачка ни разказа друга история, която я нямаше публикувана в пътеводителя. А тя е, че имало любов между младо момиче и богат младеж. Бащата на девойката бил против и тя е трябвало да стане монахиня. Младежа навестявал девойката и  от резултата на  тяхната любов се родило дете (даже има и такава фигура).Девойката чакала любимия, но той не идвал и тя в отчаянието си казала думите: Да се вкамени всичко зад гърба ми и се видяло, че момъка бил просто зад хълма и идвал, но всички били вкаменени. 
 Тук ако беше хубаво времето щеше да се види скалите по тяхната дължина.



На този участък вече половината бяха спрели на почивка на този парапет, а такива като мен качени на най-високата достъпна точка.




И поглед към входа от вътрештата страна - тук с друга група взаимно се снимахме.





Няма как да не се възхитим на тази красота.



И на това място моята руса приятелка трябваше да ме снима на ръба на скалата, но явно тя е имала друго виждане за снимката.



А така трябваше да изглежда снимката. На ръба на скалата и като фон скалите.



Това бе гледката от другата страна, от към града.




Жалко, че времето не позволи да станат още по хубави снимки, а фотоапарата беше решил да си вземе отпуска и само LG-то  успя да документира тази красота.




Направени особенно впечатление дървото, което явно си израснало и стои там върху скалата с години.



И както и беше тръгнала групата по разходки решихме да не пропуснем по пътя си и Клисурския манастир. Кое ни направи огромно впечатление. Общината в която е манастира е спечелила проект а неговата реставрация. Всичко беше бяло, подредено и много красиво.



Това е църквата "Св.Св. Кирил и Методий", която е към манастира. Доста добре подържана и вътре иконостаса беше с невероятна дърворезба.



Част от входа на манастира, доколкото разбрахме той е женски манастир и видяхме доста млади монахини, което си е наистина рядкост.



След тази разходка на слизане от манастира седнахме на едно заведение - При Сталин, където имаше и развъдници за пастърви. Дали щото бяхме гладни или наистина заведението има страхотна кухня, но там ядохме най-хубавата риба, която може да има. Менюто не беше богато, но пък всичко беше много вкусно и атрактивно и най-вече цените - пастървата беше 5 -6 лв в зависимост от теглото, салатите най-скъпата 2.20. Определено бихме и станали редовни клиенти за съжалание разстоянието е доста.
Групата стигна до един и същ извод. На такова красиво и пълно с забележителости място, как не са успели да задържат хората. Видин и старата му история с крепостта Баба Вида, пещерата Магурата, която е преди Белоградчик и в нея има първите скални рисунки открити в България, Белоградчишките скали с уникалната си красота, Клисурския манастир, който е четвърти по възможни целебни сили (първо Рилски, Бачковски, Троянски и след това Клисурски) в двора на който има едно дърво с целебни способности и всичко това, което може да се разгледа, усети и удиви за два дни някаси не е развито. Иначе всички са чували и доста хора са и ходили до Гърция и Турция да видят неща, като ние си имаме много по-хубави.
А България е малка, това го доказва, че тези снимки са от бургаската марска градина на следващата сутрин след като в неделя се радвах на видинската градина.
Естествено нашата емблема - Моста.



Тук морето като че ли се изпаряваше.



Това просто е ефект от резките температури.



И морето през зимата.

Благодаря ти за разходката - и аз тайничко бях там :)))

преди 20 години.
Благодаря ти , чи ми ги припомни.
Хубава разходка сте си направили.
Другият път вземете и мен :)

Еххх, защо не се обади, като си идвала насам?

Аида, наистина си заслужава посещението там :)))
Дари - и аз някъде преди толкова години съм ходила, но пък си припомних склите доста добре, а съжалих, че нямаше време за пещерата Магура- много е хубава.
Миралюб - сетих се, но честно нямаше много свободно време и някакси се надявах да те видя поне случайно :))))а ми беше неудобно да те ангажирам съботата с тази конференция, защото само в почивките имах малко свободно време :)))

за разходката !:))) Поздрави !

Имали сте богата разходка!:))
Беше интересно!:)

Росииии,много красива разходка!!!
Благодаря,мила и поздрави на малкото съкровище :)))

мирандолина - благодаря:))
Тит - наистина е красиво там:))
Маги и твоите снимки са страхотни и ще поздрвая малкото:)))определено си допаднахте на срещата:)

..добре сте се разходили!!
Хубави снимки:)))

Май доста скучен е тоз град Видин.
Хареса ми една романтича бяла къща, в необарок, в парка. Някак тайнствена.
Сега като се загледах в снимките на Белоградчишките скали ми се стори едната с малко...неприлична асоциация.

че сте уцелили скалите вхубаво време. Аз го гледах в мъгла и пак бяха величествени. Представям си какво е в слънчево време :-)

\m/
//

:)

Добър улов сте имали:))

Е на това се казва разходка и навити жени.Браво,поздравления.

Харесах тези твои пътеписи, но в главата ми се роди един въпрос който заби като часовник в стара часовникова кула: Кога ще има пътепис и от Силистра?... Няма как, задавам ти този въпрос за да дадеш мира на ехото което кънти в мен и не ми дава спокойствие....Очаквам да нахлуе спокойствие в душата ми, а то ще бъде само ако получа отговор...

никога не съм била в Силистра и за мен ще е удоволствие да го видя този град, а какъв репортаж ще стане - това ще го видим на място :))))

Роси, предадох 20 книжки от моите на една жена от бургас която се ангажира да направим представяне на Щуреца и на ваша територия... Обади и се ако можеш с нещо да и помогнеш. Ще ти напиша телефона и на лични...

Блазе ти за Баба Вида. Никога не съм ходил в него край на страната,

Отдавна не съм ходил там... всъщност от 2-3 години...