Тази година много почивни дни се събраха. Аз през отпуската си толкова време в къщи не съм стояла, но пък си има и своето предимство. Ровя си из интернет по цял ден, без да се притеснявам, че имам и друга работа. Филмите по телевизора се оказа, че повечето съм ги гледала. Взех, че си дочетох всички недочетени книги, които имах и така пак се върнах на нета. От голямото ровене си отрих и хубави книги и доста интересни неща. Хареса ми следното: Приказката за Червената шапчица как би могла да бъде разказана от различни автори
 =-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=
        Ч Е Р В Е H А Т А   Ш А П Ч И Ц А
        =-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

        Весела приказка, разказана от много автори.

        Версия 3.0: Допълнения от К.Спиров. Версии 1 и 2 са сглобени.
        Версия 2.0: Промени от Б.Георгиев, редакция на вестник "Ку-Ку".
        Версия 1.0: Автор - неизвестен.


        =-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-
        Как биха разказали приказката за Червената шапчица
        =-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-


        Едгар Алън По

        Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.


        Хорхе Луис Борхес

        Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,трескава. Разклоняваща се.


        Ърнест Хемингуей

        Майката влезе.  Тя постави на масата кошница.  В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
       - Eто - каза майката.
       - Какво - попита Червената шапчица.
       - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
       - Добре - каза Червената шапчица.
       - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
       - Да.
       Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.


        Ги дьо Мопасан

        Вълкът я срещна.  Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.



        O"Xенри

        Червената шапчица се разтрепери.  Тя беше сама.  Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....



        Дж. Селинджър

        - Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк първа.


        Джоузеф Хелър

        - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
        - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
        - Ти си луда!
        - Защо да съм луда?
        - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
        - Защо???
        - Защото съм девствен!
        - Че какво общо има това с баба?
        - Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
        - Аз те каня! Каня те у баба си!
        - Не, не мога да дойда.
        - Защо не?
        - Защото си луда.
        - Защо да съм луда?
        - Защото искаш да дойда при баба ти.
         Червената шапчица набръчка чело:
        - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
         - Si.


        Робърт Бърнс

        В цъфналата ръж,
        o, в цъфналата ръж,
        ах, в цъфналата ръж,
        как да кажеш "Къш!"?



        Конфуций

        Чер Ве На Та-ша попита:
        - Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
        - Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.



        Рон Хърбърт

        Червената шапчица се приближи:

        - Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.



         Луис Каръл

         Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство...



        Ф. Кафка

        Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.



        Енди Уорхол

Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.
Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.
Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.
Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.   Ч. Ш.

        Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 20 6 х 145 см.

        Частна колекция

        С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк



       Джек Лондон

       Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света.  Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
       Вълкът страхливо побягна.  Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.


       Ярослав Хашек

       - Е, и какво направих?  - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...



       Оноре дьо Балзак

       Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор.  Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора.  Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.


        Луиз Макмастер Бюджолд

        Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

        И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:


       И отново Робърт Бърнс

       - Кой хлопа в този късен час?
       - Аз хлопам - каза Вълчо.
       - Иди си. Всички спят у нас.
       - Не всички - каза Вълчо.
       - Не зная как си се решил!
       - Реших се - каза Вълчо.
       - Ти май си нещо наумил?
       - Май нещо - каза Вълчо.
       - Веднаж да минеш моя праг...
       - Да мина - каза Вълчо.
       - Ще те посрещна като враг!
       - Посрещай - каза Вълчо.
       - Ще ти отворя, ала чуй...
       - Отваряй - каза Вълчо.
       - Утре ти ще дойдеш пак!
       - Ще дойда - каза Вълчо.
       - Ни дума никому за туй!
       - Ни дума - каза Вълчо.


       Максим Горки

       I Вариант:

       Стаята на бабта беше стара и нечиста.  Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
       - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.


       II Вариант:

       Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор.  Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
       - Какво искаш, сиви вълко?  - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.


      Реймънд Чандлър

      Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си.  В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.



       Oскар Уайлд

     Вълкът:  Извинете вие не ми знаете името, но...
     Бабата:  О, няма значение.  В съвременното общество с
              най-добро име се ползват тези, които нямат име.
              C какво мога да ви услужа?
     Вълкът:  Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
     Бабата:  Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
     Вълкът:  Но аз говоря сериозно.
     Бабата:  И това придава особен блясък на вашата духовитост.
     Вълкът:  Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
              който току що ви съобщих.
     Бабата:  Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
              проява на лош вкус.
     Вълкът:  А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
     Бабата:  Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
     Вълкът:  Кога един вълк е непоносим?
     Бабата:  Когато прекалява с въпросите.
     Вълкът:  А една жена?
     Бабата:  Когато никой не може да я постави натясно.
     Вълкът:  Много сте строга към себе си.
     Бабата:  Разчитам на вашата дискретност.
     Вълкът:  Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
              (изяжда я)



        Даниел Хармс

        Край мен е тъмнина,
        очилата ми излитат!
        Край мен е тишина,
        ушите ми излитат!
        Край мен е тъмшина.
        ушилата ми излитат!
        Леле майко и ти Иван Симьонович,
        къде е моят крак?



     Чарлз Дикенс

     Бедната Червена шапчица!  Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете!  С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.


     Ерих Мария Ремарк

     - Ела при мен - каза вълкът.
     Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.).  В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер.  Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
     - Свършено е вече - каза тя.  - Нямам вече на какво да се
надявам повече.  Аз нямам бъдеще.
     Вълкът мълчеше.  Той беше съгласен с нея.


        Сан Антонио

        Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.

        - Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.


      Жак Превер

      Вълка в зори ловци ще спрат.
      А в нощната тъма - комини, смърт!
      Не знаем - мрак, звезди,
      безброй съдби...
      Защо ридаем аз и ти...



        Хулио Кортасар

        Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,положени напряко на тунела.

        Кърт Вонегът

        След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".



     Йордан Радичков

     - Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине.  Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
     - Ще го убие!  - говореха ловците.  - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места.  Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат.  А тоя взе, че ги уби всичките.  А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
     А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече:  "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница".  Да рече тъй и
да си иде.


        Уйлям Шекспир

        Действие 5.  Сцена 2.  Къщичката на бабата на Червената
шапчица.  Пред нея първи ловец с кучето си.

        (двоуми се)

        Да вляза или да не вляза?
        Туй  е въпросът.
        Кое е по-добре - да вляза аз  и вълка да убия,
        или да си полегна аз, да си поспя?
        Легни, заспи и край.
        Да, тук е спънката.
        Какво ще видя в този летен кратък сън?
        Да знай човек, че този сън
        прекъсва чувствата във гладния стомах -
        тогава би могъл ...
        Но този страх от нещо пред вълка,
        от таз затворена врата, отдето
        се нищичко не чува и не шава,
        сковава мойте сетива ...
        Но стига!
        С тези мисли ставам аз страхливец.
        И бледната мазилка на страха
        покрива с плесен и разяжда
        естественият цвят на моята смелост.
        Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
        Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
        и с мен за всеки случай ти бъди!


        Лев Николаевич Толстой

        Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица.  От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва.  А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи.  И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори.  И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.


        И отново Кърт Вонегът

        Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници.  Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
        Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците?  Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад.  Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
        Але-хоп.
        Разбира се, подобни баници вече не съществуват.  Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад.  Така е то ...
        Але хоп.
        Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата.  Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши.  Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци.  Винаги е така.  Още
по мое време, когато бях стар.  Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
        Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
        Але хоп.
        Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде.  Вълците си бяха изработили антитела против
глада.  Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели.  В
много отношения между тях нямаше разлика.
        Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица.  Напротив,
те само душеха чорапите й.  Те бяха луди по тези чорапи.  Те им
миришеха приятно.  Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада.   Така е то ...
        В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците.  Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи.  Вълците бяха в див възторг.  Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи.  Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
        Але хоп.
        Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи.  Тя реши да ги събуе.  Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха.  Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане.  Така е то.


        Уди Алън

        Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър план.

        - Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е приобщаващо изповеден и очистително интимен.


        Ако желаете да допълните приказката, mailto:k.spirov@usa.net.

 

 

Това ми е любимото.

Ама си изпитание, нали?:)))

:-) Е, вече няма да мога да чета приказката за Червената шапчица без да си умирам от смях! Гениално! А частта за Сан А. (той ми е един от любимите, е просто невероятна. Точно в негов стил!). Обаче липсват двама от любимите ми автори. Умберто Еко и Тери Пратчет, но не се наемам да разкажа историята в техен стил. Прекалено са добри.
Желая ти усмихнат ден! И благодаря за веселия постинг.

Дигитална осъвременена версия на класическата приказка

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:

RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever...
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****

Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из....
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.



Червената шапчица, разказана от филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано в един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, в него се кръстосват редица злободневни теми - като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.



Червената шапчица, разказана от анонимен тинейджър:

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
- Абе, ти къде си тръгнала ма?
А оная му вика:
- Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
- Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
- Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
- Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
- Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
- Влизай - вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
- Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
- За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.



Червената шапчица, разказана от рокясал младеж

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
- Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
- Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
- Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
- Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена - отвърнал Улфа.
- Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
- Щото съм метълка, ма! - пак отвърнал Вълка.
- Ми що са ти такива големи кубинките?
- Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! - отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
- Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.



Червената шапчица - доклад на майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяйки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322 - домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова единица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо: Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ: Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.



Червената шапчица, разказана от програмист

Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.

Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.



Жорж Перек (из "Червените шапчици - начин на употреба")

Червената Шапчица върви през гората. В дясната си ръка носи плетена кошничка, покрита с поизбеляла ленена покривка на широки бледоооранжеви квадрати, втъкани с помощта на така наречената Гьотинтенска плетка от домашно боядисани в отвара от люспи от стар лук памучни нишки. Кошницата е вероятно дело на унгарски цигани-кошничари, разменена за десетина яйца или някое мършаво пиле в пограничните села на Горна Силезия, малко преди представителите на Египетското племе да напреднат към Рурските планини.

В кошницата има няколко предмета, които могат да задържат вниманието ни за около минута. Това са - домашно приготвена пита от бяло пшенично брашно, мляно ръчно в хромел, чиито произход се губи във вековете около Кръстоносните походи и се намира в семейството на майката на Червената Шапчица от поне триста и петдесет години; позапрашена бутилка от дебело зелено стъкло, от долния ръб на която липсва парченце, колкото монета от едно су, отчупено при удара от падането на бутилката върху каменния под на избата на дядото на Червената Шапчица, при новината за раждането на момиченцето, или поне така е твърдял въпросния дядо, противно на версията за сприхавия му характер, чиито изблици са се изразявали в замерване, както на ратаите, така и на домашните му, с каквото му попадне под ръка. В случая бутилката е пълна с миналогодишно червено вино, от добър Мозелски сорт, но самата реколта, както и не особената настойчивост на майката на Червената Шапчица в "отглеждането" на виното са му придали към настоящия момент тъмен и повече от необходимото тръпчив привкус, както и висок процент утайка, чиито негативен ефект спрямо виното момиченцето увеличава непрекъснато, разклащайки кошницата. Там се намира и...



Червената шапчица, разказана от каруцар

Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

И аз съм голяма фенка на Сан А., за Умберто Еко и Тери Пратчет дали ще има версии, на виж gothic какви уникални верси предложи.

това просто е уникално, предното можеше да се подложи на критика и съмнение, но твоите верси са уникални :)))))

Ако искаш, ще има и още :))))

Ееее, ще бъде много добре ако има и още :)))))))

Червената шапчица, Дан Симънс

- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката...



Червената шапчица, Дж. Р.Р. Толкин

В една хралупа край Старата Гора живееше семейство шапипити. Това, обаче, не беше някаква мръсна и запрашена от стара дъбова кора и потрошени желъди хралупа, с под, осеян с опадала козина от белки и катерички и с миризма на стари гъби; не беше и някоя с тънки и напукани стени, в която, където и да седнеш зиме, вятърът навява ледени иглички зад яката ти. Не - това беше хралупа на шапипити, а хралупа на семейство шапипити, това означава удобен и уютен дом.

Тези шапипити не бяха заможни, но в рамките на скромните си възможности се бяха устроили доста добре. Наричаха се семейство Коутингс и бяха майка и дъщеря. Коутингсови живееха в тази горичка май от как свят светува и всички ги уважаваха, при това, не защото бяха богати, а заради това, че все се спускаха в забавни приключения или правеха нещо неочаквано и весело, което бързо се превръщаше в предмет на разговор между съседите и в разгорещени спорове по време на ежевечерните събирания под Големия Ясен, докато се обсъждаше "какво още ще хрумне на ония най-луди от всички шапипити - Коутингсови".

Тук му е мястото да споменем, откъде идва названието на тези необикновени същества. Някои са на мнение, че "шапипит" идва просто от "шапка", и е свързано с навика на тези обитатели на Старата Гора, да носят почти постоянно червени шапчици, с най-различна форма, размери и оттенъци на червеното. Те, обаче, дълбоко се заблуждават. "Шапипит" е древна дума, произлязла от руните "ша-наул-ра", което в превод от езика на кудук-кан ще рече "тих", "спокоен"; и "к'тупи-то-ваг", което пък е заето от диалекта на горските джуджета - търговци на накити и следва да означава "горен свят" и въобще се отнася до всичко, живеещо над земната повърхност. Повторена два пъти в името им, сричката "пи" ("там горе") добре описва факта, че шапипитите правят своите домове най-често в хралупи или гнезда по високите и яки дървета... Тоест, става дума за едни тихи обитатели на гъстия клонак над главите ни.

Шапипитите се спогаждаха добре с всичките си съседи - и горските елфи от Гловинейл и с джуджетата от близката мина - Болиункайл и с рядко преминаващите с понитата си на път към или от съботния пазар в близкото село Вемивел, хобити... Единствените горски жители, с които те бяха стари врагове и от които наистина се бояха бяха Черните Вълци...



Червената шапчица, Марио Пузо

Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!... Mia filia... т.е. - внучка ми,... дон Аполоне!!! Отначало този pazzo... откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща... на части, но частите... няма да са всички..., за-...,а... -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- ...защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!... Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже...



Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")

Виконт дьо Люпен: ...Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание... Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни... два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба... Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.



Червената шапчица, А. и Б. Стругацки

- Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?... Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я... А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква...
Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? ...О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и... ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото?
- Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година...
- Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх.
Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена.
- Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!...


ще потърся и още :)))))

ще идвам да си чета по малко, докато си го довърша:)))