В човека най-често се среща противоречието, уж иска едно, стреми си към него, а много често, получил го, радостта или удовлетволението не е такова, какво си го е очаквал. Често имаме свое мнение, как и по какъв начин трябва да е устроен животът ни и дори не вярваме, когато наши приятели споделят проблемите. Често съм чувала:"Че какво им е на тях, имат си всичко, от какво са недоволни." Така ние сме си създали една представа за живота, какъв трябва да е и как да се живее. Едни такива свои правила и закони, но често излишно влизаме в роля за нещо, което си мислим, че трябва да е по този начин, а всъщност дълбоко в себе си търсим и искаме точно обратното. Вярата ни е по същия начин, в последно време по-често има израз на вярата ни, но дали този външен израз е толкова верен и дали тази демонстрация не е заради това да се покажем, а не да вярваме. Определено съм твърд атеист в демострацията на вярата си, защото демонстрацията за мен е често успокоение за тези, които я изразяват, а не я притежават в душата си. Защото ако я притежават...добрите неща щяха да са повече. Винаги има място да помогнеш на приятел, да подадеш ръка и да бъдеш  добър. Все си мисля, че няма лоши хора, всеки от неговата гледна точка е направил добро, стига да можем да го разберем. И ето една притча, която много ми хареса:

Златните колчета   Един дервиш, който изпитвал радост от отричането по света и се надявал на рая, срещнал веднъж един принц, чието богатство надминавало всичко, което той някога бил виждал. Палатката на благородника, която била издигната за почивка накрай града, била от фини платове, а самите колчета, които а придържали – от чисто злато. Девришът, който бил свикнал да проповядва аскетизъм, залял принца с водопад от думи за това колко нищожно е земното богатство, каква суета за златните колчета, как напразно е човешкото усилие и колко прекрасни били свещените места. Отричането означавало върховно щастие. Принцът слушал сериозно и замислено. Хванал дервиша за ръка и казал: „Твоите думи за мен са като жаравата на обедното слънце и ведрината на нощния вятър. Приятелю, ела с мен и ми бъди спътник до свещените места.”             Принцът се отправил на път, без да се обръща на зад, без пари, кон за езда и дори без да вземе слуга. Дервишът удивен се завтекъл след него: „Господарю! Кажи ми сериозно ли смяташ да странстваш като поклонник към светите места. Ако това е така, чакай да си взема поклонническото палто.” Усмихвайки се добродушно, принцът отговорил:”Оставих богатство, коне, палатка, слуги и всичко, което притежавах, а ти трябва заради едно палто да извървиш целия път назад?””Господарю-продължил да се диви дервишът, - обясни ми, моля те, как можа да оставиш всичките си богатства и да се откажеш от благородното си име?” Принцът отговорил бавно, но с укрепнал глас:”Ние забихме златните колчета в земята, а не в нашето сърце!”
Ориенталска притча, Носрат Песешкиян

Хубава притча! Колко хубаво би било да има повече такива принцове...

все си мислех, че би било чудесно да няма такива дервиши:)))

Чудесна притча, за смелите и силните личности, които не са обременени с материалния свят - това са хора прегърнали една идея, които изгарят за да светят..след това!
Поздрав!

довечера като си приспя гостите ще прочета на спокойствие:)
Не обичам да чета набързо!

благодаря че ни я даде тук :)

а обикн.престъпник с милионите, не може да живее без да усеща дълбоко (по-дълбоко от сърцето си) златните колчета

поздрави

пускай повече снимки на Бургас, да се види колко е хубав

обичам притчите, те са един много добър начин да обясня доста неща и по-добре се възприема

права си, така е...това не е за всеки

тези силни личности наистина трябва много да са извисени, това не само, че трудно се постига, но много хора изобщо няма как да усетят.

"но често излишно влизаме в роля за нещо, което си мислим, че трябва да е по този начин, а всъщност дълбоко в себе си търсим и искаме точно обратното"
противоречието между съзнание и подсъзнание, а е ясно че подсъзнанието ни ще победи.
Харесват ми и размислите и притчите ти.
Благодаря ти че споделяш с нас.

надявам се да е така и хубавото е, че има и хора, които не ги одобряват:)))така картинката е пълна

Има едни дървета и храсти в Морската отрупани с розов цвят, почти без листа, всеки ден им се дивя - не знам как се казват, но са много интересни. Тях ще снимам, само да не преминат.

че няма лоши хора. Добро има у всеки,
трябва да го откриеш.

аз всеки ден разхождам кучето в морската и наистина има места, които са страхотни и си заслужава да се видят от повече хора:))))