Уж прехода трябваше да е преход и да си е отишъл завинаги и тогава да се насладим на онова спокойствие, което може би ще е като нашето минало. Все пак до сега друг преход не сме преживели и за това сравнението, което имаме е за спокойствието на миналото. А то миналато като се замислим при него нямаше нищо преходно, всичко беше за постоянно и траеше вечно и за това и бяхме го приели като критерий.Няколко неща от нета ми бяха попаднали и всичките те с голяма доза носталгия. Скоро попаднах и на тази инвентарна книга на спомените, надявам се да ви донесе онези хубави спомени, които ни отвеждат в детството ни:

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

Да пишеш писма на руско другарче.

Да идеш на градска баня.

Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”.

Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

Да отключвиш с ключа, както ти е на врата. “На ти две лукчета, че нямам да ти върна.”

Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип ” голям пипит”.

Да пушиш в самолет.

Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

Да се вълнуваш, когато “пуснат” нещо в магазина.

Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

Да ходиш до ”Домашни потреби” за тиган, до ”Плод-зелечук” за чушки и домати, до ”Млад техник” за детски играчки, до ”Битовия комбинат” за …

Да си купуваш плочи с музика. Да сменяш ремъка на касетофона.

Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.

Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.

Да си вариш домашна кола-маска.

Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

Да гледаш на черно-бял телевизор “Студио Х” всяка събота, след 23.30 часа.

Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

Да участваш в Ленински съботник.

Да гледаш в неделя сутрин “Бързи, смели, сръчни”.

Да познаваш мириса на “Кореком”.

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече. Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

Да си мечтаеш за “ходеща кукла” от СССР.

Да отидеш на истинско изпращане на войник.

Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.

Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.

Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх. Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа. Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

Да си купиш половинка хляб за 15 ст. Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

Да ядеш луканка по празници.

Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.

Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

Да си “дежурен” до вратата на класната стая и да викаш “Клас стани! Клас мирно!”

Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.

 

 Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях. и т.н

Харесах мнг тази книга ...

верно беше всичко:))))

ами така си бешеее...

спомени, спомени...
:)))

От всичкото май само нивото на Дунав го има още!
Ама аз стария грамофон не си го давам - и още свири!
Разкудкудяква всички кокошки в село, де!
А дъщеря ми го гледа като извънземно и само повтаря : и пак! И пак!:):)
Съседката не ми дава яйца, щото кокошките и спрели да носят - пък ние слушахме Лили Иванова - от 70 - те!Ама само аз знаех.Малката е убедена, че имаме машина за гонене на космически котки!
Та така - припомни ми младостта!:):)
Хубава седмица и много усмивки!

Ето ви още носталгия :-)
http://detstvoto.com/index.php

аз не ги искам обратно! :-P

Всички да бързат да се приберат заради "Изаура"
Неделното измиване на москвичите и безмислените спорове Трабант vs. Лада
Шушукането на вицове срещу Партията...

За съжаление Партията и днес е в същия разцвет :-P

\m/
//

но има и такива, които за съжаление не са отминали, а и такива, които не искам да се връщат.
Искам да ти обърна внимание че си сложила два пъти (може би нарочно), но ми бе приятно да си го припомня - носталгия...

видях и го оправих, но явно нета ми прави проблеми, това ще е едно от нещата за бъдещето, където ще си припомняме с носталгия.

Позабравени неща :) Обаче и аз не бих искал по-голямата частот тях да се връщат отново :)

Нели, бени - хубави спомени има тук:)))
Тит - а децата ни имат също хубави спомени, може да напрявя друг постинг специално за тях:)))

абе верно, че не всичко беше хубаво, но ми липсва най-вече спокойствието

и аз съм на твоето мнение

страхотен линк, благодаря ти, че се отбиваш:)))

за това са спомени-да предизвикват полярни чувства у едни-носталгия в други.
Всяко време си има две страни,като монета....

преди време си я купих и е такъв кеф... кеф... кеф...

преди 30-35 години. Господи, вярно ли минаха толкова? А все едно вчера въртях педалите на Балканчето из "Дружба" с къси панталонки, жълта тениска с надпис (също жълт на черен фон) СПОРТ и сандалки, без да пропускам вечно ожулените колена...Как мина това време без да го усетя, мамка му :(

от преди почти година и половина не случайно е в блогрола ми:

http://sowhat.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/04/09/voinata-na-taralejite-20-godini-po-kysno.181436

няколко пъти съм го чела в блогрола ти, май след рождения ми ден носталгията ме е обхванала сериозно :))))

го този момент. Още повече, като гледам как детството на малкия няма нищо общо с моето и имам чувството че са минали 3-4 века. А то - само някакви си 37 години :)))

обаче скоро кат ослушах дъщерите си да разказват за спомени от детството си има много сходни неща, съборането на картинки, импровизациите и т.н. но прекалено бързо отмина, при тях е като модно течение, а не като при нас спомени на няколко поколения

там е разликата, Роси! В скоростта на живеене. Сега като че ли бъэрзат да порастат. При нас май не беше така ;)

Нима ги помниш всички тези неща. А какво да кажем "ние с гайдите", дето сме вече на пенсионна възраст. Помниш ли тази крилата фраза "ние с гайдите", изказана веднъж на една Нова година, не помня кога. Аз имам и много по-дълбоки спомени, ама не е мястото тук да ги споменавам

помня, помня...не съм толкова млада, щом съм вече кандидат-баба...определено има хубави спомени:)))

за хубавия постинг. И до днес например звъня на съседката да ми услужи не само с чаша захар, но и с друго, ако имам нужда, защото обикновено готвя след 20 ч, когато кварталните магазини са затворени. Поне млякото беше истинско в онези години. Сега искам да си изключа телефона, за да бъда неоткриваема, да купя дреха без щампа и да не е китайска, да няма такъв голям напредък на техниката, за да можем като в доброто старо време да си ходим на гости, да си помагаме, да останем хора. А сега - всеки пред компа, пред телевизора в очакване на поредния блудкав сериал или предаване...