Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2011 09:05 - Човешките дилеми
Автор: rosidi Категория: Тя и той   
Прочетен: 1124 Коментари: 2 Гласове:
77


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Веднъж някакъв човек притежавал много голямо езеро. В него растяла една малка водна лилия. Човекът бил много щастлив; той харесвал белите цветове на лилията, но започнал много да се безпокои, защото растението с всеки изминат ден се уголемявало: рано или късно то щяло да покрие цялото езеро. Той развъждал в езерото пъстърва, която използвал за храна.
         Веднъж щом езерото бъдело покрито с лилии, всичко живо в него би измряло. Човекът не искал да маха растенията, но не искал и да му измре пъстървата - изправен бил пред дилема. Той отишъл при един експерт. Експертът направил изчисленията и казал: „Не се тревожи. За да се покрие цялото езеро от лилията, ще са необходими хиляда дни. Растението е много малко, а езерото много обширно. Така че няма защо да се тревожиш". Тогава експертът предложил едно решение, което изглеждало напълно правилно. Той казал: „Почакай, докато половината от езерото се покрие с лилии, след което не им давай да се разпростират по-нататък. Винаги оставяй само половината покрита с лилии, така ще можеш да се радваш на белите цветя, без пъстървата ти да я грози опасност. Фифти/фифти - половината езеро за лилиите, половината за пъстървата. 
               Разрешението изглеждало съвсем правилно, пък и хиляда дни - имало достатъчно време, така че нямало защо да се безпокои. Човекът се отпуснал. Той си рекъл: „Когато езерото е наполовина покрито, тогава ще започна да режа лилиите". Езерото се покрило наполовина, но това станало на деветстотин деветдесет и деветия ден. Нормално би било да се очаква езерото да се покрие наполовина за петстотин дни, но не станало така. При размножаването си растението удвоявало площта, така че половината езеро се покрило на 999-ия ден и оставало само един ден. Но това време не било достатъчно, за да се изплевят растенията или да се поддържат само в едната половина. И ето що се случило. На 999-ия ден езерото било наполовина покрито и човекът си казал (а той не се чувствал много добре, бил малко болен): „Няма защо да бързам. Чакал съм 999 дни и не съм имал проблеми. Сега е въпрос само на още един ден. След един ден ще го свърша." На следващата сутрин цялото езеро било покрито и всичката пъстърва измряла.
               Това е загадката на живота. Тя е дилема: човек трябва да избира. Ако само събираш вещи и собственост, растението си удвоява площта и ще завземе езерото. С всеки ден твоите притежания се увеличават и животът ти се задушава. Животът изглежда твърде дълъг - седемдесет, осемдесет години. Няма защо да се бърза. Хората си мислят: „Когато стигнем до средата, ще се променим."
                Ти трябва да плащаш за всички тези неща с живота си. Заради всичко, което притежаваш, ти губиш живот. Той не е евтин, той е много скъп. Един ден ще имаш много притежания, но теб вече няма да те има.
              Хората непрекъснато се подготвят за живота - и умират преди подготовката им да е завършила. Хората се подготвят, а никога не живеят.

               ИЗТОЧНИК http://www.facebook.com/?ref=logo#!/note.php?note_id=163979143648416&id=1062741062
 




Гласувай:
77



1. hristo27 - Ако перефразирам малко твоята и...
03.02.2011 10:14
Ако перефразирам малко твоята история /която много ми хареса/, Не ти ли се струва, Че България от 21 години е в 999-ия ден?
Въпрос на време и от нас завизи дали ще допуснем да дойде следващия ден!
цитирай
2. rosidi - hristo27
03.02.2011 20:04
така както вече се забелязва ще сме поне още 20 години така и тогава като в България ще е само това поколение, което не е виждало нито първия, а не знае как би изглеждал и 1000 -ния ден и тогава май няма да има изобщо езеро...и лилиите може да са вече други...кой знае
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosidi
Категория: Тя и той
Прочетен: 715629
Постинги: 264
Коментари: 2023
Гласове: 16778
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031