В предния постинг публикуваната притчата хубаво показваше как с времето сме се превърнали в едни псевдовярващи, но това не е само в нашата религия.
И ето част от книгата на Елиф Шафак „Любов“, която показва правилана и вярата, но за друга религия.

И ни разправи ето какво: В една джамия имало четирима търговци, които се молели, когато видели, че при тях влиза мюезинът. Първият търговец спрял да се моли и попитал: „Мюезине! Свърши ли молитвата? Или има още време?“ Вторият търговец също спрялда се моли и се извърнал към приятеля си. „Ей, ти заговори, докато се молеше. Сега вечемолитвата ти се обезсилва. Трябва да започенеш наново!“ Щом чул това, третия търговец го упрекнал: „Защо го обвиняваш, глупак такъв?Трябваше да си гледаш молитвата. Сега и твоята се обезсилва.“ Четвъртият търговец се усмихнал и заявил на всеослушание: „Вижте ги, моля ви се! И тримата объркаха всичко. Хвала на Бога, че не съм сред заблудените?“ След като ни разказа това, Шамс застана с лице към класа и попита: - Как мислите? Кои от молитвите на търговците са се обезсилили?

Някой в дъното се престраши и каза: - Обесилили са се молитвите на втория, на третия и на четвъртия търговец. Но първия търговец е невинен, защото те е искал друго, освен да се допита до мюезина.

• Да, но и той не е трябвало да си прекъсва молитвата си, - каза друг- Явно е, че всички търговци са сгрешили, без четвъртия, който си говорел на себе си.

В този момент Шамс ме посочи и попита: А ти там? Ти как мислиш?

Преглътнах, за да си върна дар словото.

• Дори тези търговци да са допуснали грешка, то не е защото са заговорили по време на молитва- рекох аз,- а защото вместо да си гледат работата и да общуват с Бога, са се интерисували повече какво става около тях. Но се опасявам, че тръгнем ли да ги съдим, и ние ще допуснем същатата пагубна грешка.

• Е, какъв е отговорът ти? - попита ме шейх Ясин.

• Отговорът ми е, че и четиримата търговци са грешили по една и съща причина, но не можем да кажем, че никой от тях не е бил прав, понеже в крайна сметка не ни е работата да ги съдим.

Шамс се приближи до мен и каза:

• Вашият приятел Хусам има сърце на суфист. Суфистът казва: „Вместо да съдя другите, ще се занимавам с духовната си среща с Бог“ Но един правоверен книжник вечно търси грешките на околните. Ала вие, ученици, не забравяйте, че през повечето който се оплаква от другите, сам греши.

Вярна поука!

Йоан 8:4-7
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.