Прочетен: 748 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2020 18:44
ВЯРВАШ ЛИ МИ, БРАТЧЕ?
"Добро момче е Манолчо. Идиот, ама от кротките. По цял ден метлосва из града и само като огладнее, прибира се вкъщи да се наяде. Баща му умря рано, само с майка си живее, а тя си го гледа като писано яйце. Повечето го знаем и го пазим да не му се случи нещо, защото има хора, дето видят ли идиот, сякаш се чувстват длъжни да го набият. А той на никого не пречи и все се усмихва. И колкото и да ти е криво, като те погледне с едни ей такива очи, усмихваш му се и ти. Много пъти ме е усмихвал Манолчо.
Преди две седмици го мярнах – седнал пред входа и стиснал в ръце една космата топчица. Като се приближих видях, че е гушнал кученце. Абсолютен помияр, а се свил на търкало в скута му, ближе му ръката и го гледа, сякаш му е родна майка. А Манолчо се усмихва.
- Какво е това, Манолчо? – засмях се и аз.
- Ам’чи кучи няк’во, бат’ Ристо, ей там, на пътя го намерих. Ама работа трябва, много работа. Не може, не може, трябва да се работи.
Само за работа си мисли тоя Манолчо, а през живота си един пирон не е забил. И ръцете му са едни бели и нежни... Като на бебе. Тя и душата му такава – бебешка. Неомърсена още от работите на този скапан свят.
- А с какво ще го храниш това куче? – попитах го пак.
- Ам’чи с ляб. Ама работа трябва, много работа...
Тогава реших да открадна малко от запасите на Чоки – извънземният пинчер на дъщеря ми. Опасен звяр е. Постоянно ме варди и ако си забравя обувките в ниското, моментално се изпикава в тях. А след това се покрива в стаята на дъщерята и се прави на умряла лисица. През ден-два, като го хванат бесните, се засилва от единия край на коридора, скача на дивана, оттам с един мощен скок се мята на завесите и започва да се катери. До корниза се качва, дивакът му с дивак. Жена ми казва, че като нищо и по тавана ще започне да ходи.
Измъкнах една кучешка консерва от шкафа, а Чоки застана на вратата и сърдито изръмжа.
- Какво ръмжиш, скрънзо такава! – скарах му се аз. – Сякаш си оставал някога гладен!
Той ме погледна с крайчеца на окото си и се връцна в стаята на дъщерята. От една шепа куче го храня, а до ден днешен не ме е погледнал така, както оня уличник гледаше Манолчо. То и кучетата май като хората.
Слязох долу и сипах консервата на Манолчовия помияр. Направо на земята му я пльокнах, а той се изсули с дупето напред и лакомо заблиза. Само че преди да забие муцуна в желирания миш-маш, вдигна глава и ме погледна с едни такива кучешки очи, дето могат да съберат целия свят и още място да остане. Вярваш ли ми, братче! Сърцето ми скочи право в гърлото и дъх не ми остана от тия очи – толкова обич имаше в тях.
Две седмици след тази случка Манолчо умря. Както си легнал вечерта, така си умрял. Сутринта го намерила майка му – свит като бебе в леглото си и съвсем вкочанен. За такава смърт хората казват, че е богата. И какво щ е богатото? Все е умиране...
Сега имам две кучета – извънземният пинчер на дъщерята и Манолчо. Чоки си е все същият дивак: пикае ми в обувките на поразия и се катери по завесите като катеричок. Обаче Манолчо... Като си подпре главата на ръката ми и ме погледне с ей такива очи... Вярваш ли ми, братче?
Целият скапан свят се побира в тях..."
· Ники Комедвенска
Явно мерзавец1951 много се е засегнал
"Шойгу, где ангары?" Позор &qu...
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия