Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2020 18:10 - Манолчо
Автор: rosidi Категория: Тя и той   
Прочетен: 748 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2020 18:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ВЯРВАШ ЛИ МИ, БРАТЧЕ?

"Добро момче е Манолчо. Идиот, ама от кротките. По цял ден метлосва из града и само като огладнее, прибира се вкъщи да се наяде. Баща му умря рано, само с майка си живее, а тя си го гледа като писано яйце. Повечето го знаем и го пазим да не му се случи нещо, защото има хора, дето видят ли идиот, сякаш се чувстват длъжни да го набият. А той на никого не пречи и все се усмихва. И колкото и да ти е криво, като те погледне с едни ей такива очи, усмихваш му се и ти. Много пъти ме е усмихвал Манолчо.

Преди две седмици го мярнах – седнал пред входа и стиснал в ръце една космата топчица. Като се приближих видях, че е гушнал кученце. Абсолютен помияр, а се свил на търкало в скута му, ближе му ръката и го гледа, сякаш му е родна майка. А Манолчо се усмихва.

- Какво е това, Манолчо? – засмях се и аз.

- Ам’чи кучи няк’во, бат’ Ристо, ей там, на пътя го намерих. Ама работа трябва, много работа. Не може, не може, трябва да се работи.

Само за работа си мисли тоя Манолчо, а през живота си един пирон не е забил. И ръцете му са едни бели и нежни... Като на бебе. Тя и душата му такава – бебешка. Неомърсена още от работите на този скапан свят.

- А с какво ще го храниш това куче? – попитах го пак.

Ам’чи с ляб. Ама работа трябва, много работа...

Тогава реших да открадна малко от запасите на Чоки – извънземният пинчер на дъщеря ми. Опасен звяр е. Постоянно ме варди и ако си забравя обувките в ниското, моментално се изпикава в тях. А след това се покрива в стаята на дъщерята и се прави на умряла лисица. През ден-два, като го хванат бесните, се засилва от единия край на коридора, скача на дивана, оттам с един мощен скок се мята на завесите и започва да се катери. До корниза се качва, дивакът му с дивак. Жена ми казва, че като нищо и по тавана ще започне да ходи.

Измъкнах една кучешка консерва от шкафа, а Чоки застана на вратата и сърдито изръмжа.

- Какво ръмжиш, скрънзо такава! – скарах му се аз. – Сякаш си оставал някога гладен!

Той ме погледна с крайчеца на окото си и се връцна в стаята на дъщерята. От една шепа куче го храня, а до ден днешен не ме е погледнал така, както оня уличник гледаше Манолчо. То и кучетата май като хората.

Слязох долу и сипах консервата на Манолчовия помияр. Направо на земята му я пльокнах, а той се изсули с дупето напред и лакомо заблиза. Само че преди да забие муцуна в желирания миш-маш, вдигна глава и ме погледна с едни такива кучешки очи, дето могат да съберат целия свят и още място да остане. Вярваш ли ми, братче! Сърцето ми скочи право в гърлото и дъх не ми остана от тия очи – толкова обич имаше в тях.

Две седмици след тази случка Манолчо умря. Както си легнал вечерта, така си умрял. Сутринта го намерила майка му – свит като бебе в леглото си и съвсем вкочанен. За такава смърт хората казват, че е богата. И какво щ е богатото? Все е умиране...

Сега имам две кучета – извънземният пинчер на дъщерята и Манолчо. Чоки си е все същият дивак: пикае ми в обувките на поразия и се катери по завесите като катеричок. Обаче Манолчо... Като си подпре главата на ръката ми и ме погледне с ей такива очи... Вярваш ли ми, братче?

Целият скапан свят се побира в тях..." image

·        Ники Комедвенска




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Вярвам ти, братче/сестро :)
10.12.2020 18:53
Гледахме две кучета, бяха страхотни и двете, отидоха си, но никога няма да ги забравя... толкова обич, толкова топлота.
Надявам се и ние да сме им дали същото, добре си поживяха. Да тичкат душичките им в кучешкия рай!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosidi
Категория: Тя и той
Прочетен: 715617
Постинги: 264
Коментари: 2023
Гласове: 16778
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031