ДВАМАТА СЛЕПЦИ    
 от архим. Серафим /Алексиев/  
Сговориха се двама души слепи
да си направят за обяд сърми.
Доколкото можа, помогна всеки,
и ето, че обядът се стъкми.
Устроиха гуляй богат на двора.
За маса бе им пънът край стобора.
Те седнаха спокойно да обядват.
Ала единият започна да покрадва.
Сърмичките видяха му се вкусни
и както сладко мляскаше със устни,
вместо една, той вземаше по две...
А там съсед из двора си снове,
с внимание следи какво тук става
и все изпод око ги наблюдава.  

Сърмите пущат хубав аромат
и още повече възбуждат глад.
А лакомият гълта ненаситно
и все слухти към брата любопитно.
Но колкото по-лакомо ядеше,
той толкова се повече боеше,
че другият надхитря го все пак
под щита на обгърналий ги мрак.
"Що правиш? - той извика изведнъж
- По две сърми ти взимаш наведнъж!"
На другия това се странно стори
и, както дъвчеше, му отговори:
"Не, братко, взимам само по една и ям я пестеливичко със хляб!
А как видя ти моята вина,
когато също като мен си сляп?

  Тогаз съседът някъде отзади
съвсем се неочаквано обади:
"Той мисли, че ядеш по две, защото
сам прави тъй! Закон е туй на злото:
Нечестният нечестни вижда всъде.
По себе си за другите той съди!"                                       19 декември 1977 год.  
Грехът ти става дважди по-голям на чужди гръб стовариш ли го сам!