„Пазете се от втората стрела” - наскоро попаднах на този израз, оказа се, че е взет от будистки текст и няма нищо общо със стрелбата с лък. Отнася се до капаните на собствения ни ум. Както добре знаем, будистката философия от хилядолетия изучава и обяснява това как работи нашият ум, за това как в някои случаи ни подмамва и повлича със себе си, докато не се озовем в преживявания, които бихме искали да избегнем. 
Според будистите „първата стрела” – това са всички неприятности, неуспехи и страдания, които животът ни носи. От тях не можем да избягаме. Тях трябва да ги посрещнем, изживеем и преодолеем. Често по-опасна се оказва „втората стрела” – тя е изстреляна не от живота, а от собствения ни ум. Този, който тълкува, този, който усилва и затвърждава болката от първата стрела. Умът ни не ни оставя на спокойствиe,  постоянно се опитва да си обясни нещата, да ги подреди, да ги предвиди. В някои ситуации това е полезна и работеща стратегия, но когато това засяга преживяванията ни, този подход често не сработва. Оказваме се въвлечени в ненужни обмисляния, вътрешни съмнения и дилеми. Това ни пречи да приемем нещата такива, каквито са, и ние „слушаме” ума, който  постоянно настоява, че те трябва да бъдат такива, каквито той преценява. И губим време, енергия, емоции ... 
Помислете за всички „втори” стрели (че и за следващите след тях). Успяваме ли да ги разпознаем? И знаем ли какво какво да направим, за да се предпазим от отровните им върхове?
От нета