— Отче, женен съм вече 13 години. Имам дете. През всички години бях верен на жена си. Но има друга, която отдавна обичам. Познавах я още преди да срещна жена ми. Готов съм да напусна семейството, но не бих искал да причиня болка на близките си. Какво да правя? 
 — Настоящата ви любов към тази друга жена се нарича хрумване. 
Със съпругата си вие сте живяли цели 13 години. С жената, която мислите, че обичате, вие не сте делили битие:  не сте ставали посред нощ, когато някои от Вас е бил болен, не сте плащали за ток, газ, вода и останалите семейни разходи. Не сте ходили по магазините да купувате вещи за вас и нея. Вие нямате бит с тази, която обичате. 
Разбира се идеалната любов не предполага бита.  Тя предполага витание из облаците.  И точно така, това си е чисто хрумване.  Защото, когато тази любов се превърне в бит, то всички тези благи пориви ще се изпарят. И оказва се, че всичко това е глупост. Казвам ви това, защото съм виждал хиляди примери, когато семейните люде са се влюбвали в някой си. Аз съм далеко, тя е далеко, и любовта е идеална. Но когато започне съвместното жителство, съвместното битие, то идеализмът изчезва доста бързо.  Затова вие пазете това, което имате, това което ви е дал Бог. Щастието не е това, което виждаш на сън, а това, на което се храниш, на което седиш. Тринадесет години сте преживяли, Любовта ще дойде, тя се развива в човека с времето. А вие рискувате да унищожите своето семейство, заради един фантом. За да докажете сам на себе си, че това действително е един фантом, и след това със сълзи да се връщате обратно.”  
✝️ Протоиерей Андрей Ткачев

правилно