Постинг
21.02.2022 12:40 -
При баба
Автор: rosidi
Категория: Тя и той
Прочетен: 3304 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2022 12:41
Прочетен: 3304 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 21.02.2022 12:41
Ще се развеждам, бабо, прошепнах през сълзи...
Баба остави ножицата, с която оправяше розите и седна до мен. Хвана ръката ми, погледна ме в очите и попита защо...
- Не спира да пие, излиза с други жени, често залага. Опитах всичко. Обичам го. Исках да му помогна, исках да го измъкна от всичко това, но... Мислих, че ще спре, когато се роди Екатерина, но той продължава и аз нямам повече сила. Не мога да се справя с неговите зависимости...
Баба въздъхна, след което започна с нежен глас.
- Понякога подаваме ръка на някой, който ще я захапе. Тогава вината за болката, която изпитваме е и наша, защото или не сме разбрали, кога е дошло време да спрем, или сме нямали смелостта да се отдръпнем. Понякога подаваме ръка на някой, който не е готов да я хване, защото искаме да го измъкнем от дупката, в която е влязъл, но истината е, че колкото и да го обичаме, ние не можем да го лишим от правото му да избере да остане и да бъде точно там където е... Никого не можеш да спасиш, чедо, освен себе си. И може би така трябва да бъде. Нека се полута мъжо ти. Може би това е единственият начин сам да реши, да излезе от дупката, в която е влязъл, а ако не, по-добре смири се ...и вярвай, че всичко, което се случва е за добро. Малки сме, дъще, да знаем отговорите на всяко защо...и да спасяваме някой друг, освен себе си.
Кали Костова
Баба остави ножицата, с която оправяше розите и седна до мен. Хвана ръката ми, погледна ме в очите и попита защо...
- Не спира да пие, излиза с други жени, често залага. Опитах всичко. Обичам го. Исках да му помогна, исках да го измъкна от всичко това, но... Мислих, че ще спре, когато се роди Екатерина, но той продължава и аз нямам повече сила. Не мога да се справя с неговите зависимости...
Баба въздъхна, след което започна с нежен глас.
- Понякога подаваме ръка на някой, който ще я захапе. Тогава вината за болката, която изпитваме е и наша, защото или не сме разбрали, кога е дошло време да спрем, или сме нямали смелостта да се отдръпнем. Понякога подаваме ръка на някой, който не е готов да я хване, защото искаме да го измъкнем от дупката, в която е влязъл, но истината е, че колкото и да го обичаме, ние не можем да го лишим от правото му да избере да остане и да бъде точно там където е... Никого не можеш да спасиш, чедо, освен себе си. И може би така трябва да бъде. Нека се полута мъжо ти. Може би това е единственият начин сам да реши, да излезе от дупката, в която е влязъл, а ако не, по-добре смири се ...и вярвай, че всичко, което се случва е за добро. Малки сме, дъще, да знаем отговорите на всяко защо...и да спасяваме някой друг, освен себе си.
Кали Костова
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. моята любимка
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия