Веднъж професора на една от лекциите ни представи нова студентка. В този момент усетих леко докосване по рамото си. Оглеждайки се, видях малка, мършава възрастна жена, която ми се усмихва толкова открито, че неволно усмивка озари лицето ми.
  - Здравей, красавице, казвам се Роуз и съм на 87 години - каза тя.
  - Може ли да седна до теб?
  - Усмихнах се и се преместих, за да ѝ направя място.
  - Разбира се, седнете. Мога ли да знам какво Ви доведе в университета на такава невинна възраст? - опитах се да се пошегувам аз.
  - Тук съм, за да срещна богат съпруг и да родя куп деца -  отвърна старицата с намигване към мен.
  - Сериозно? - Роуз ми харесваше все повече и повече. Интересувах се от мотивите за появата на тази много възрастна жена тук.
  - Е сега сериозно... Винаги съм искала да получа висше образование и ето ме тук - отговори Роуз.
  След лекциите отидохме в студентската столова и обядвахме заедно. От този ден нататък вечеряхме заедно в продължение на три месеца. Роуз стана душата на компанията на почти всички студентски партита... Всички студенти охотно общуваха с нея, никога не изразяваха неприязън.
  В края на семестъра я поканихме да изнесе реч на абитуриентското парти. Докато вървеше към подиума, от ръцете ѝ изпадаха листове с пищови. Смутена, Роуз се опита да ги вземе, но не събра всички листа.
  - Съжалявам, станах толкова разсеяна... Заради съпруга си спрях да пия бира, така че се напивам много по-бързо от уискито - пошегува се тя.  - Повече няма да събирам пищовите, така че нека просто ви кажа какво мисля.
Докато смехът утихна, тя се прокашля и започна речта си: 
 - Спираме да играем, защото израстваме. Израстваме, защото спираме да играем. Има само няколко компонента на вашия успех, младост и щастие. Трябва да се усмихваш и да намираш нещо забавно в живота всеки ден. Трябва ти мечта. Когато спреш да мечтаеш, умираш. Има толкова много хора около нас, които са мъртви и те дори не го знаят! Има огромна разлика между остаряването и израстването. Ако си на 19 години и лежиш на дивана цяла година и не правиш нищо, ще станеш на 20. Ако лежа на дивана цяла година и не правя нищо, ще навърша 88. Няма нищо трудно в това да станеш по стар. Не ни трябва талант или дарба, за да остареем. Дарбата е да откриете нови възможности за себе си в промяната. Не съжалявайте за нищо! Възрастните хора обикновено не съжаляват за стореното, скърбят за това, което не са имали време да направят. Само тези, които много съжаляват, се страхуват от смъртта.
След като завърши речта си с фразата "с уважение, Роуз", старицата се върна на мястото си. Всички мълчахме, смилайки това, което чухме.
  Година по-късно Роза получи висшето си образование, за което бе мечтала толкова дълго. Тя почина тихо в съня си седмица по-късно. Повече от две хиляди студенти дойдоха на погребението ѝ, в памет на факта, че тази малка светла жена ги научи да бъдат такива, каквито могат и искат да бъдат. Запомнете: стареенето е неизбежно. Порастването е по избор. 
.  чрез Мег Ред   Източник: БАЕП

Хубава история.
Много ме разчувства.
Благодаря!

Но това в България няма как да се случи, няма да я приемат, няма да я разберат, най-много да я изолират и подиграват.
Друга ракия е тук... за съжаление.