ПАРАДОКСЪТ НА АБИЛИН
  Парадоксът на Абилин се състои в това, че група хора може да вземе решение, което противоречи на възможните избори на всеки един член на групата, защото всеки индивид вярва, че неговите цели противоречат на целите на групата, и затова не възразява.  

Парадоксът е описан от Джери Харви в книгата "Парадоксът на Абилин и други размисли за управлението".
Парадоксът е наречен така заради анекдота, описан в тази статия:

  Една гореща тексаска вечер известно семейство играело домино на верандата, докато свекърът не предложил да отидат до Абилин за вечеря.
Жената казала: "Звучи добре."
Въпреки че пътуването щяло да е дълго и горещо, съпругът й решил, че е по-добре да се приспособи към останалите, и казал: "Мисля, че не е лошо; надявам се, че майка ти няма да има нищо против."
Тъщата отвърнала: "Разбира се, отиваме! Отдавна не съм била в Абилин."
Пътуването било мъчително горещо, прашно и дълго. Когато най-накрая пристигнали в ресторанта , храната не била добра. Четири часа по-късно, изтощени, те се върнали у дома.
  Единият от тях казал неискрено: "Не беше лошо пътуване, нали?" Тъщата отвърнала, че би предпочела да си остане вкъщи, но е отишла, тъй като другите трима са били толкова ентусиазирани. Съпругът казал: "Бих се радвал да не ходя никъде, отидох само за да се харесам на останалите." Съпругата му споделила: "И аз тръгнах, разчитайки на радостта на останалите. Трябва да си луд, за да се съгласиш да отидеш на това пътуване."
Свекърът отговорил, че го е предложил само защото е смятал, че на другите им е скучно да играят домино.
  И всички седяли зашеметени, че са отишли на пътуване, което никой от тях не е искал. Всеки от тях би предпочел да се наслади на вечерта на спокойствие.

в каквато никога не съм участвал, поради "общото мнение". Трябва да си кръгъл идиот (х'американец?) за да правиш компромиси, несъвместими с теб самия, твоите принципи. Аз винаги в подобен случай казвам НЕ, оставям другите да се оправят .. и да признаят по-късно грешката си. За мен не важи!