Прочетен: 2044 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 13:04
Определено си спазвахме направения план за разходки още първия ден и гледахме да не се отклоним от него. Сутринта преди началото на обучението моя екипаж отидоха да поплуват в езерото. Този момент аз го пропуснах, но един от колегите го беше документирал с подробности включващи най-вече бюста и задната част на банските на колежките и за това ще го пропусна тези снимки...
Ще покажа само колко е чисто и бистро езерото.
Обучението си продължаваше и трябваше да представя какво сме натворили.
Все някой трябвше да излезе и да се изложи... ние като художниците се изложихме...
Този ден ни беше предвиден за посещение на манастира "Св. Наум"
И гледка от пътя към него...
И както си му е реда очакваха ни сергии, много сергиии...за мой ужас.
Малко преди манастира са 4 -те извора. Това са една малка част от изворите.
И тук се вливат в езерото.
И видахме, че се имаше много хвърлени монети и ние решихме да пуснем та дано се върнем пак там.
Естествено трябваше да бъдем документирани.
Мястото е повече от красиво и си заслужава всяко едно кътче да се види.
Всичко това е по пътя за манастира.
Предвидливи търговци са направили и хубаво заведение там.
Църквата св. Петка от ляво на входа за манастира и хотелския комплекс "св Наум" зад която можеш да си налееш светена вода.
И изворите в двора на хотелския комплекс. Определено доста красиво направени.
И както вече ни бяха казали, а и ние видяхме, имаше пауни, които свободно се разхождаха из двора. Единя надничаше зад извора.
И ето тук успяхме да хванем една част от тях да ни позират, нищо че ни гледаха подозрително.
Входа към царквата.
И до сами входа на пощенската кутия следния надпис. Как да не си го запазим:)))
Наиситна е красиво място.
Тук са мощите на св. Наум и както ни казаха можем да чуем сърцето на св. Наум. Наредихме се и ние.
Част от входа на църквата.
И купола на входа.
И още разхождащи се пауни.
Там за разлика от България свещи се палят вън от църквата. Тук мястото беше разположено в дясно от входа и на стената беше тази икона на св Наум.
И естествено трябваше да покажем и гледката към Охридското езеро.
Много ни хареса и излъчването на този свещеник, който разговаряше с двама млади с едно огромно търпение.
И пак пауни, щото при нас такива неща няма, само в зоологическите градини
И тук пауна взе да се сърдиииии и нададе особен звук.
Отидохме и до малката цвърква св Петка за да си вземем светена вода.
Водата се налива от изворче зад църквата
Решехме вече да се връщаме, защото моя екипаж имахме и други идеи, които трябваше да внушим и на другия екипаж.
Ама как да ги накарам да се откъснат от тези сергии.
И още малко от това красиво място.
И части от пътя до паркинга.
Като се събрахме на паркинга ние им предложихме да отидем до Албания, защото тя е на 3 км от св. Наум и бахме проучили къде точно искаме да отидем, а именно в градчето Поградец. Още в България с фотографката на групата разузнахме и преценихме, че си заслужава да се отиде до там. До границата е 3 км, а до града около 12 - що дане отидем. И уж възрастни хора и уж отворени към света като им предложихме това пътуване, като окориха един очи - не е за вярване. Определено имаха особенно мнение за Албания. В стремежа си да ги успокоя им казах, че те там живи хора не ядат, преди това ги убиват. Както и да е, явно интереса към приключения беше по-голям и те се съгласиха и вече бяхме на път за Албания. Наближиме граничния пункт, ама аз като една вече опитна през границите въобще неспрях на знака стоп, дори като ми направи забележка полицая импулсивно попитах къде е знака. Даже не го бях видяла. Между двата пункта стоеше тази табела.
Снимахме и граничния пункт, но полицаят за малко да ни вземе фотоапарата, така че само ще разкажа за него. Явно този граничен пункт е открит скоро и още беше в процес на оправяне. Отдясно пътя беше доста разбит, но пък имаше поготвени материали за укрепване, а от ляво в два фургона се помещаваше митницата им. Като част от другите полицай, които даваха напътстивия, бяха от дясно, на една дървена маса с три табуретки, такива от преди 30 тина години, които все още изхвърлят от наши стари административни служби.
Изглед от Албанската част на охридското езеро.
Вече се здрачаваше и снимките не бяха с добро качество.
След като минахме две малки селца с голям контраст от стари къщи и модерни сгради, пътя ни заведе и до това градче за кое се бяхме запътили. По пътя видяхме и за това, което години слушахме - бункерите. В един двор около купа сено имаше два бункера. За други вече не се оглеждахме. Искахме да усетим атмосферата на мястото.
И както си караме все направо взехме, че ненадейно стигнахме Поградец и пътя свърши и трябваше да паркираме някъде. Естествено пак по нашенски паркирахме до оградата на едно заведение. Що да търсим паркинг, който се оказа на 5 м от нас, но ние вече бяхме спрели. Още веднага отляво ни направи лошо впечатление непочистения канал и решихме, че това е цяла Албания, нооо...
Атмосферата на града беше страхотно, мястото около езерото беше страшно добре устроено, чисто и красиво направено.
Пешеходната алея беше много голяма и имаше страшно много млади хора. От близките заведения се чуваше музика и това придаваше един осебен облик на града. Определено ми заприлича на Приморско през сезона.
Естествено, че имаха много кътчета и за децата.
Сигнахме и до центъра на градчето и там около един голям хотел хората си бяха седнали на една сладка приказка. Изпихме по едно кафе на брега на езерото и продъжихме разходката.
Доста приятно бяхме изненадани.
Естествено, че всичко което успяхме - снимахме.
Тук вече решихме, че е време да се връщаме.
Вече като бяхме видяли другата част от града, стигнахме до колите и видяхме, че заведението до което бяхме спрели е много красиво.
Пътя до Охрид уж вече го знаехме, доста се посмяхме с полицаите на границата, колегата от другата кола, доста афектиран от цялата тази случка реагира даста странно на граничния пункт, като докато стигнем до македонците той вече беше забравил къде е оставил документите си. И както вече си му е реда двете коли успяхме да се загубим на прав път до Охрид. Оказа се, че ние сме с много по-добра ориентация и само едно малко отклонение в Охрид ни пообърка, но бързо се оправихме, дакото другата кола имаха по-тежки премеждия за които след това хубаво се посмяхме.
И пак следва продържение :)))
вале - беше доста интересно наистина :)))радвам се, че ти е харесало:))
Да пътуваш още много - и да разправяш!
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия