Тези дни реших да по преместя някои неща из къщи и попаднах на няколко стари учебника на дъщерите. Реших да по прочета, какво точно все още ги учат, макар че трудно ги задържат в училище след 9 клас. Учебника е по предмета "Етика и право" 10 клас, изд Анубис. Случайно отварям на глава 18 Конституция. Започва с една мисъл на Джон Ролс "Политическата справедливост е справедливостта на Конституцията". До тук добре...и продължавам да чета.
Същност на конституцята: Конституцията е основен закон на държавата. Този закон символизира обсега на съгласието на един народ да живее заедно." Брейй...стана ми вече интересно и продължавам.
"Конституцията е основен закон, защото:
-тя очертава рамките на "обществения договор", т.е. на съгласието на хората да имат своя държава. 
-тя определя формата на държавата и държавното управление.
-на нея не могат да противоречат останалите закони в държавата.
Днес може да кажем, че каквато е конституцията на една държава, такава е самата държава."
"Смисълът на всяка конституция - каквато и да е тя - се състои точно в това: да установи правила за правата и задълженията на хората в обществото, и то да установи такива правила, които да бъдат ясни за всички...Конституцията е белег на върховенство на закона и на власт на закона в обществото. Тя регламентира най-значимите обществени отношения, които подлежат на трайна уредба. Там, където няма конституция и върховенство на закона, там няма справедливост и правораздаване, няма ред и законност. Там има просто беззаконие, безредие и своеволие (насилие) над човека.
Главната цел на конституцията е да предотврати произволната власт...."
И тук някъде вече не издържах, та това е учебник за 10 клас, не за 3-ти. Как тези деца учат и ги изпитват за нещо, а веднага след това и в новини и в тяхния личен живот това се опровергава. Когато четеш във вестниците за беззаконията и поредните спрени за далавери пари, за поредното убийство и не наказан извършител го съприжевяваш, но някак си все си казваш "абе не е в къщата ми" и веднага след това ти се случва и нещо което просто те оставя в една безпомощност и неизказан гняв. Веднага си спомних как приятелката ми разказа историята на нейната състуднентка, как са убили мъжа и и брат му на магистралата и после случая е приключен като пътен инцидент. Припоминих си как колежката беше изпаднала в шок преди два месеца, когато откри апартамента им обран и по една чиста случайност не изненада крадците, което може би я е спасило от нещо по лошо. И след като полицаите са дошли и просто са били толкова безпомощнии и ето от това  още повече ме обзема гняв, като си спомня, че имаме конституция, която трябва да ме защитава. Последния ми спомен беше, как преди няколко години бяхме взели едно заведение под наем и бяха ни откраднали телевизора, най-трагичното или по-точно комичното, че ние знаехме кой е, дори беше си разрязал ръката като го е изнасял, оставил една локва кръв, толкова че дори не беше необходимо да го открият,чрез някакви сложни изследвания, а и дори идваше да пие кафе с наглостта на недосегаем, но пак беше приключено делото срещу неизвестен извършител.
Онзи ден една колежка, психолог в едно основно училище, сподели, че един от нейните "мъници" сиреч 5-6 клас, раздавал визитки. След като го попитала - Защо?С каква цел, той и отговорил - Ако някой има проблеми да събирам групата....
Дааа. Добре са се ориентирали децата. Сега и политиците трябва да ориентират и решат защо имаме конституция, като отговаряме изцяло на другото определение - за държава без конституция и да не се държат като ощипани булки, като ги хокат от евросъюза.