И нещо хубаво по вечната тема любов ....

Общоприето е схващането , че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов.Родени сме, за да обичаме . Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме !

Алън Коен

И така - какво даваме....

...че от света ще се изгубя,
а от това,
че няма вече да се влюбя...

Страшно е да почувстваш, че не можеш да обичаш никого. Защото ни изпълва не чуждата любов, а тази, която извира от нас самите.

Поздрави за темата!

Удар по крепостта на егоизма!

Добре го е написал Коен!
А въпросът би могъл да бъде и - даряваме/даваме ли любов?

Колкото повече даваш, толкова повече имаш! И колкото се стремиш да притежаваш, толкова ти се отнема.

Благодаря... :))

Напълно вярвам в това че сме родени за да даваме и това е естественото ни състояние. Това на което трябва да се учим е да получаваме, за да можем да дадем възможност и на другите да ни дадат и да се почувстват и те добре със себе си.
Какво ви е по-лесно да дадете подарък или да получите?