Евгения ТОДОРОВА
Румен ЧЕНКОВ

- Птица съм от време неотлитнало в очите ти,
сълза от спомен, че нещо си отива.
Била ли съм в очите, като въглени,
които прах оставят винаги след себе си?

- Птица си, свободна като вятъра;
Сълза от неизречени желания...
Била си в мен, а аз съм те очаквал,
била си път – вървях през сухи бурени.

- Навярно затова отлитам и се връщам.
Неизвървяна, необичана и неразбрана...
Да беше ме изрекъл... щях да те обичам
и нямаше душата ти да е самотна.

- Сега те имам само в стари спомени
и в тях се крия като във убежище.
Макар понякога да се завръщаш, празна е
душата ми, без любовта ти, скитнице!

- Със къщичка за птици във очите,
със пясъчният замък от съня си,
при тебе се завръщам аз. Прости ми,
но да остана... не моли ме.
19. 2. 2007
източник:http://popoezia.hit.bg/Pages/Coop.htm#1

Прекрасно е! Поздрави!

адски тъпо нещо.
и в никакъв случай не е поезия.
жалко за ченков.

Ела и остани.

Спри скитнице! Крилете натежали са от спомени.
Сълзите - дъжд от жегата пресъхнал.
Била ли си в очите черни въглени
или гориш и днес? Тръгни си, моля те!