Веднъж, докато се забавлявал с лов на птици, при цар Соломон дошъл молител :
 – Царю, помогни ми... печален съм...! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни.
Царят внимателно го погледнал и после попитал :
–Защо освободи робите си?
– Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи.
– А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода? После добавил:
– Погледни този хищен сокол...! Въпреки, че го държа в клетка, по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно - вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи. Значи той е с мен, докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора, или снася яйца. Ако я пуснеш в полето, тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, тя е смърт.
– Къде е тогава мъдростта, господарю...!?
– Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките.
Първите ще погубиш с РОБСТВО, а вторите - със СВОБОДА...
Взето от нета

Дава оценки на поети, писатели, публицисти. Неграмотна, до степен, че е необяснимо: нотфун и марана, 2 в 1. Оприличавам я съзнателно с опонента на сокола.
В блог, който допуска аутсайдер да върши ролята на сокола, пребиваването в него е логическо безсмислие. На Антон Дончев, някакъв Глишев му подписал заличаването.
На мен фун-ана ми подписа същото.
Не ме е яд на кокошката и сокола.
Стресиран съм от "молителя" в притчата ви (и умиращият блог.бг)
И все пак...)))))))))