От известно време забелязвам, че темата за самота пристъства много в пространството и то в едно време на толкова много социални контакти и възможности, които вече ни предлага съвремието. Преди около 20 години възможността за контакти беше само един телефон и личните контакти на работа и в бита. Сега технологиите предлагат такива възможности, че да присъстваш в ежедневието на човек, който е дори на друг континент, но дори и това, като че ли не коменсира това чувство на самота, което вече много хора усещат. Самотата не се влияе от това дали си заобиколен от много хора или си страшно ангажиран, тя си стои вътре в нас и се чудим, какво точно ни липсва. Винаги когато стигана до този момент в живота си, когато се почувствам самотна си пожелавам и препрочитам това. Много известна част от още по известно произведение

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?
- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?
- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?
- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата... Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо... На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой. Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

Пожелавам всеки да има кого да "опитоми", защото това е нещото, което толкова осмисля живота и прави другите неща несъществени.

чудесно след тази поучителна притча и освен да ти благодаря за пожеланието май няма нищо друго...
Просто устата ми остана отворена и ще си мисля за това дълго време.Лек и хубав 'бял' ден.

* * *

Ей, Принце, помниш ли пустинната лисица?
Години чакам вече да ме опитомиш!
От чакане превърнах се в вълчица.
Цял свят аз укротих-врата ми виж.
Пред теб го свеждам само.
Опитоми ме, моля!
Ще спя на твоето рамо.
Ще следвам твоята воля.
Душата ми копнее да те слуша.
Ако опитомиш я,
смирено вечно ще ти служа!
Дори стихове няма да пиша!
Ей, Принце, още съм с душата на лисица!
Един живот ще чакам да ме опитомиш.
Единствено пред теб не съм вълчица.
Ще чакам ако трябва и пак да се родиш!

Мадлен Алгафари

и аз всеки пък като препрочета тази част на "Малкия принц" оставам с такова чувство. Благодаря за пожеланието:))

Благодаря, това е страхотен подарък.:)

Какво щеше да правиш, ако не беше този "Малък принц"?
Това се знае и усеща и без книги. Стига да не си научил книгите наизуст и да ги превръщаш в смисъл на живота си.
Така не хората са ти близки, а книгата. За цял живот явно.
А мястото за опитомени приятели е ограничено.
ВИдях с очите си, разбрах за тези две годинии, колко неспособни са хората да "опитомяват". Дали, защото са чели чужди книги?
Защото моят стремеш към тези неща е изначален, основава се на моята логическа мисъл, че това е начина. На това, че вече се е случвало в живота ми. Но е различно от книгата, макар е не много. Достатъчно, за да смениш "опитомяването" с изпълнение на роля и да не го разбираш.
Да, ходата са самотни, защото общуването им е фалшиво. Като на книга, може би. ЗАщото се задълбават в себе си, работят за себе си, всяка сутрин, всеки уикенд, всеки момент. Не забравят себе си като цел. А грижата за себе си е вродена и няма нужда от цел. Остава липсата на грижи за другите. И най-вече онова качество, точност. Щото и да се грижиш за някого, ако не можеш да си точен с него... то не е като роза.

както винаги си изчерпателна и даваш своята гледна точка. Благодаря ти.

Към последните ти думи ще добавя само - и нека всеки позволи да бъде опитомен...
Поздрави!

даа, точно май това е разковничето ...да позволим. Благодаря ти :))

Ти пак поглеждаш към небето, принце!
Звездите там са "цъфнали цветя" -
заради едно - едничко цвете,
разцъфнало на твоята звезда.

Тя плаче и те чака да се върнеш.
И ти ще го направиш някой ден!
Самотен си сред хората...
Така е,
когато сред звездите си роден!

Лисичка не търси, ако се каниш
и с нея скоро да се разделиш.
Помни: завинаги си отговорен
за туй, което сам опитомиш!

благодаря ти, последните два реда страшно много отговарят на идеята защо е трудно опитомяването

опитомяването си е начин за справяне със самотата. Бракът, съжителството, различните социални дейности като посещаване на курсове по йога, танци, спортни дейности, т.н. са също в известен (или изцяло) смисъл начини срещу самотата.

Интересни са наистина и последните думи на мамас - дали си наистина отговорен за туй, което опитомиш? Защото в един момент даже да си добър в опитомяването, това, което опитомяваш може да не се поддаде на опитомяване. Но отиваме в друг, дълъг и по-различен диалог...

така е, човек трябва да носи отговорности за опитомавянето, но е по голямата тръпка е да позволиш да бъдеш опитомен.

Всички живеем в някаква общност някъде и е естествено да се опитомяваме удин друг. Няма чисто "див" човек, все някъде е опитомен от някого за нещо си. Но принципно е ясно посланието - началото на общуването между човеците винаги започва с вид "опитомяване". Някъде четох, че това се изразява в надмощие на енергията на единия над другия, който му се "покорява" енергийно, без от това да настъпват негативни последици, а напротив - началото на ползотворна връзка.
Относно самотата на хората в технологичното ни време - това, мисля, е резултат от емоционалната ни неспособност. Просто сме станали "металически" хора, по-лесно е да общуваш в нета, отколкото наживо (визирам изключването на езика на тялото и подобните му).
Росиди, питам се, теб какво те провокира да сложиш точно тази тема тук и сега (за постинга имам предвид)?

в отговор на един друг постиг на мой познат, който в постинга си пита, цитирам - Иска ми се да предложа една тема,която живо ме вълнува и много бих се радвал,ако повече хора изкажат своето мнение,било то като коментар или още по-добре – да публикуват собствен постинг.

„Самотата”

Тя е нещо, от което всеки се срахува, дори и да не го осъзнава и аз не правя изключение.
За това и побликувах този постинг, просто аз така виждам самотата, когато нямаш някой който да те развълнува, когото всички около теб са просто еднакви и т.н

любопитно и е тръпка. Ала като отмине (като отшуми като приказка... примерно) - търсиш ново опитомяване? Или искаш ти да опитомяваш? Или ... ;)

да ти кажа периодите са различни, някога тръпката трае цал живот, друг път може да е дни, но след това пак отново искаш да я изпиташ.

че имам същия опит... Няма правила ;)

With the bases loaded you srtcuk us out with that answer!

Haha. I woke up down today. YouВ’ve cheeerd me up!

SR8XhE <a href="http://ohvtfusxxtsp.com/">ohvtfusxxtsp</a>

UvUWb8 <a href="http://sfeffbymshwy.com/">sfeffbymshwy</a>

avCM6E <a href="http://toqwgfafuoaw.com/">toqwgfafuoaw</a>

Hey, good to find somenoe who agrees with me. GMTA.

And I thought I was the sensible one. Thanks for steitng me straight.

BJp7PT <a href="http://jxthqizszmvt.com/">jxthqizszmvt</a>

97CRcG <a href="http://dlyjrkwcbvzv.com/">dlyjrkwcbvzv</a>