Как се виждаме в огледалото?...

На 2 годинки се оглеждаме в огледалото...
И се виждаме като Kралици!

На 14 години се оглеждаме в огледалото

и виждаме как се превръщаме в Госпожици.

Струва ни се, че сме дебели, с черни точки, ужасни... 
"Не мога да изляза в този вид!"

На 20 години се оглеждаме в огледалото и ни се струва, че сме...
Много дебели... Много слаби... Много ниски... Много високи... Много къдрави..C много прави коси... 
           Но решаваме да излезем на всяка цена!

На 30 години се оглеждаме в огледалото и се виждаме...
Много дебели..Много слаби..Много ниски..Много високи...Много къдрави..C много прави коси...
Но решаваме, че времето ни не стига, за да го преодолеем и излизаме на всяка цена!

На 40 години се оглеждаме в огледалото
и ни се струва, че сме...
Много дебели...Много слаби...Много ниски..Много високи...Много къдрави..C много прави коси...
Но си казваме: "Жива съм!" и излизаме на всяка цена!

На 50 се оглеждаме в огледалото
и... cи казваме: "Най-после съм Аз!"
Излизаме и отиваме, където си искаме и всичко ни се струва хубаво! 

На 60 се оглеждаме в огледалото и си спомняме за всички онези, които не могат да се огледат повече в него...
Излизаме и завладяваме света!

На 70 се оглеждаме в огледалото
и виждаме Мъдрост, Радост и Умение...
Излизаме и взимаме от Живота възможно най-много!

На 80 не ни е грижа как изглеждаме в огледалото.
            Просто си слагаме Червената шапка и тръгваме да се развличаме по света...

Не ви  ли се струва, че трябва да си сложим шапката много по-рано? 
Дали да не спрем да обръщаме толкова внимание на външния си вид? 
Дали не трябва просто да се радваме на всеки миг и да споделяме времето си с тези, които обичаме?...

 

да и още сто пъти да - всеки миг, всяка емоция и да не забравяме да обичаме и да се оставяме да бъдем обичани

СТАТИЯТА ТИ Е СТРАХОТНА

колкото и банално и изтъркано да звучи обичта е това, което ни крепи и дава сили

да си изпразнуваш празнака утре така както би ти харесало най-много

"Дали не трябва просто да се радваме на всеки миг и да споделяме времето си с тези, които обичаме?..."

Просто ме разтърси! :) Много точно!

Честит празник!

Така е! Щастието е в споделянето.
Честит празник, мила

уж само едно изречение, а да знаеш, колко трудно се изпълянва...за съжаление

честит празинк, нека на този ден се почувстваме истински жени, а мъжките момичета, които сме станали.

въпрос на време - кога ще стигнеш до извода, че освен работа, задължения и ангажименти трябва да отделяш време да си сложиш шапката, на която пише "време за себе си" ;)

Нека да има с кого да го споделим.Честит празник и на теб.

лошото е, че до една определена възраст бъркаме понятията време за себе с това да работиш, в този период искаме да се докажем и т.н и ...хубаво е да не минем границата и за да се научим, че има време и за нас. Поздарив и на теб:)))

Не сваляйте никога червените шапки!!!

Девойки, слагайте си шапките по-рано и се радвайте на живота..., това се случва само веднъж.:))))))

уж ги знаем тези неща, уж можем да променим нещата, но много често трябва да му дойде времето за тези неща.