Прочетен: 4713 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2009 17:08
Вече дойде времето и да се прибираме към България. Плана ни беше да се върнем през Гърция, уж за по направо, но всъщност просто да видим и Гърция. За да направим пътя до там още по интересен решихме да минем покрай Преспанското езеро и да продължим към Битула. Пътя от едното езеро до другото е много красив. Разстоянието е 18 км, но се преминава през планинска част. Както ни обясни единия сервитьор в хотела, по този път може да се видят и двете езра от върха. За съжаление времето днес беше решило да се мръщи. Когато взехме да се спускаме на долу започна и да се показва и преспанското езеро.
Преспанското езеро е много по-голямо от охридското и съответно, ако охридското се дели от две държави, то преспанското от три - Македония, Албания и Гърция. Естествено най-големите забележителности са в Гърция, но за сега разполагахме само с Македонската част.
Времето допълнитело придаде на езерото едно студено и мрачно излъчване. Направи ни впечатление, че имаше пясък и миди, нещо което го нямаше на охридското езеро.
И някак съвсем безлюдо и не пригодено за отдих. Дори и селото отсреща беше доста малко.
Видахме го, взехме си по едно камъче за спомен и ...потеглихме на път.
Последен поглед на картата, аз трябваше да водя до гръцката граница.
И пътя както беше безлюден и никакви коли нямаше и само ние бяхме спрели - в този момент мина кола на "Каменица" - софийска регистрация. Ей това търговските представители нямат спиране. Малко над колите имаше една малка пещера.
Нямаше как да я пропуснем.
Стигнахме и до Битола, но преди това имахме инцидент, още като тръгвахме, втората кола нямаха никаква вяра в нас като навигатори и постоянно спираха да питат за пътя и дори след като все пак се разбра, че ги водя в правилна посока. Решиха да си до изхарчат останалите динари и докато се нагласяха да завият към първата бензиностанция, от заглеждане да не се загубят, спукаха гума. Колегата я смени на бензиностанцията и продължихме към Битола.
Малко снимки и от там в движение.
Бреййй, в правилната посока се движим.
И тук да се извиня, но не знаехме какво снимаме, но самия град имаше доста разнороден облик. От късен социализъм до стари сгради с история.
Вече на път към Гърция.
И табелата в началота на Гърция, но втората кола пак по своя магичен начин успя да се загуби на прав път. Изчакахме около 30 мин през което време звъняхме по телефона, но те нямаха обхват и вече започнали да се притесняваме получихме следното съобщение: "Кристиян лепи гума при един дядо. Ще тръгнем слад малко..."Решиме, че дори и да нямаме карта и да не знаем пътя ще продължим защото времето напредваше, а ни чакаше път.
Дъжда ни следваше и придаваше една мрачна обстановка на всичко.
Общо взето плана ни беше да минем през Едеса да стигнем до Солун и да продължим към Серес и Благоевград. На първото крайпътно заведение, което се намираше близо до Едеса спряхме за малко. Още с влизането си попитахме за кафе и отговора беше - не. И аз нали съм веща по чужди езици, щото до сега бях в чужбина опулих едни очи. Как така пък няма да имат кафе. Добре, че върастния мъж имаше опит с такава като нас и посочи външната част на заведението, която беше много хубава. Не-то всъщност си е било да, но първосигнално реагирахме доста изненадани. Още седнахме и навън заваля...
Добре, че кафе е дума дето се разбира и успяхме да си поръчаме, че ако бяхме решила да обадвяме не знам как щяхме да си поръчаме пържени картофи. Хубаво му се насладихме на кафето и писахме на другата група къде сме.
Групата сервитьори, които с интерес ни обслужиха и собственика на заведението, който беше много мил, са зад гъбра на моя екипаж.
И ето, че се появиха и гръцки лебеди и нямаше начин да не ги снимаме.
Другата група дойде, а ние вече си бяхме изпили кафето, а дъжда вън започна още повече да вали. Те искали да изчакат да поодмине дъжда. Реших, че ако вали два дни аз нямам толкова враме да чакам и ...без карта и навигация трите жени тръгнахме към Солун. Обявихме им развод и толкова!
Вече на влизане в Солун.
Обърнахме голямо внимание на магазина за мотори на втория етаж.
И тук решихме да вкараме женска логика. Всички градове от влизането в тях се кара само на право и според мен се стига до центъра. Гледахме и за табели, но полза от тава нямаше, просто успяхме да се ориентираме без грешка къде е пристанището и веднага разбрахме логиката на техните улици - еднопосочни във всяка посока през улица. В мига в който видяхме крайбрежната улица в ляво, видях и паркниг, оправихме се към него, заобиколихме и паркирахме и тръгнахме да видим и Солун.
Началото на крайбрежната алея.
И тук вече сме на Бяло море. (ама умрели от студ)
И все пак бързахме да видим и Бялата кула.
Гледаката от ляво на алеята.
И още един красавец, съответно тръгна с нас.
И Бялата кула в по близък план
Гледката отдясно на кулата.
И съответно гледката отляво на кулата
На връщане минахме през цялата алея с кафета с изглед към морето, но това кафе най-много ни хареса с тези вентилатори. Явно е голямо удоволствие през жегите да си пиеш кафето тук.
И стигнахме площад Аристотел
Порадвахме се на гълъбите, имаше някаква презентация на някаква фирма в тези бели шатри насред площада и успяхме да си хванем едно балонче от там.
Друго е да хванеш на Аристотел големия пръст на левия крак.
Чак не поварвахме, че и времето беше с нас, защото спря да вали единствено през времето прекарано в Солун.
На излизане от Солун и по пътя за Серес, задръстването в посока Солун, като че ли нямаше край.
Границата стигнахме в доста приличен час, минахме вече като абсолютни европейки - с лични карти и отпрашихме за Благоевград. Успяхме бързо да се ориентираме и намерихме хотел, стаята беше страхотна, имаше и нет и щастието беше почти пълно. Поръчахме и пици и само дето не заспахме прави. На сутринта пихме кафе в хотела и започна едно обясняване на - кой, какво и къде е платил и разиграхме монополи на живо и понеже администраторката много ни се радваше успя да направи и финалната снимка с парите и листа със сметки. До Бургас, понеже пътя го знаем, преди да се качим на магистралата само два пъти се объркахме, но пък веднага се усещахме- щото надписите са на български, но табелите не винаги са поставени там където трябва.:)))оказа се, че ние много по-добре и по-бързо се оправихме от другата кола. Макар и успокоението на мъжете е, че ние много добре сме можели да се оправяме само като прибелим очите, развеем косите и с открием деколтетата си е тяхно мнение, всъщност просто сме по оправни.
п.п искам да благодаря на злика и на батето, на злика защото даваше съвети за снимките, а на батето - защото ползвах неговата програма качена в блога му (без той да знае):)))
18.09.2009 16:54
Уау...СТрахотно! Благодаря ти Рос!
И как увлекателно разказваш само.....А сега пътя в Българско не е ли документиран?...
Вале - то това вече не го броим за път, макар че миналата година като ходих до Боровец три пъти обарках пътя под вещото ръководство на друга приятелка. :)))явно като сме в непознатото се оправяме по-добре.
Защо ми се струва, че на снимка 23 - пред бялата кула, русокосата членка на екипажа...показва среден пръст?
Този блогър злика последно време просто е навсякъде из блога.....
18.09.2009 17:36
Най-вече - огромна БЛАГОДАРЯ!
хубави снимки
18.09.2009 19:24
18.09.2009 19:49
Битула? Наистина, когато го казват се чува като Битула, но си е Битола...
Още веднъж направих една хубава разходка с теб и "напити кафедаки" в Гърция, а пържени картофи е "тиганитес пататес" :))))))))
Там малко по на на юг написах и разказа "Кой съм аз".
Пък и "Еди куле" сте видяли (по наше време беше обиколена с някакви ламарини - вероятно заради ремонт) и големия паметник на Александър...
Догодина ще ви е по-лесно :).
Браво!
Поздрави на целия боен женски екип!
Прегръщам те:)))
Маги - така си е. Оказа се, че добре се оправяме:)))Прегръдка и за теб и май е време да пием едно кафе на местна почва:)))
Люба - благодаря ти:))
19.09.2009 12:54
\m/
//
19.09.2009 14:52
За изгубването: бате Ники, с който бяхме в Букурещ каза, че навън никога не се е губил, а саом в Байганландия. Ние се загубихме в Бяла (преди Русе) :-D
Яка джитканица! Да имаш повече възножности за повече подобни джитканици! :-P
\m/
//
Утре и аз ще сглобя преживелиците ми за последния месец, през който липсвах и аз по пътищата!
Поздрави!
:)
Благодаря за изживяването!
2. Пътят на Исус към Голгота
3. Нежна, но императрица
4. Изненадата наречена жена
5. Рефина - истинската!
6. Авангарди - енциклопедията
7. една от страхотните статии на колега
8. една готина колежка
9. наистина работи - безплатно е
10. много хубаво и интересно
11. умното си е умно
12. нещо за мен
13. още нещо за мен
14. хубав стих
15. почти съвършенно
16. Как се качва клип от vbox
17. изкуството да се рисува върху вода
18. прекрасно
19. любопита статия