Когато събитията около нас са такива, че вече изходът не те интерисува, а просто вариантът нещо да се случи, защото живот в безвремие е нещо ужасно. Спира всичко и става една добра основа за посаждане на съмнение в себе си - дали имам вина, къде сгреших, а всъщност просто си част от веригата на вече предопределени събития. Агонията по премахването на центъра, в който работя, продължава вече няколко месеца. Слуховете бяха повече от необходимото, за да преминем през всички етапи - недоверие, страх, паника и безразличие. Всички приятели и съпричастни към нашата агония завършваха разговорите с думите-"дано се оправят нещата" и тук вече някъде започнах да се питам дали това ще е добрия изход и дали няма да е за по-лошо да ни остават така, след като вече са успели да ни демотивират и прекършат като желание за работа. Скоро си говорихме с една приятелка, която ми пожела това - "дано се оправи всичко", но тук вече си дойде на място онази прословута приказка - всяко зло за добро. Исках да и я обясня по-подробно и понеже обичам притчите, обещах й да й пусна тази причта - всяко зло за добро или както е в оригиналното заглавие - 

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА 

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали: 
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари. 
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва. 
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си. 
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. 
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. 
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга. 
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат. 
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. 
Хората отново започнали да говорят: 
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие. 
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. 
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: 
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия. 
Старецът отвърнал: 
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие... 

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и не уютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
 

твоят " старец " май никога не е плакъл.
Щом за него няма нещастие.
Въобще за какво е живял този " мъдрец " ?

това е точно късмета, който ни среща, и не винаги е добър...напомня ми Мел Гибсън с филма "Следите", където астмата на едно дете му спаси живота, в крайна сметка!Весели празници!:)

той може би е живял заради самия живот, просто приема нещата такива каквито са т.е. фактите, а не прави изводи от тях и цени и хубавите и лошите неща в живота си. Благодаря за коментара.

точно, никога не знаем кое е за наше добро и тук много ми напомня за онази реплика-Добре, че Господ не ни дава всичко, което си поискаме. Весели празници и на теб:)))

Тренирането на съзнанието се основава на науката Онтология, която е наука за фактите. Когато изслушвам трениращите аз се отнасям само към фактите и ги разделям от предположения и тълкувания. Тогава хората виждат нещата от съвсем друга гл.т. Чудесна притча.
Това ми напомня моето мото . Всичко, което се случва във Вселената е за мое добро. Благодаря ти.

дано да е за добро, аз има подобно мото:всичко което се случва е един безкраен урок и трябва да си вземем поука. Весели празници и на теб

в приказката всичко е като във фуния --> V
:
запчваме от малкото добро --> което води до по-лошо ---> което води до по-голямо добро, --> което води до по-голямо лошо, което води---> до Още по-голямо добро , което води до ....и така до края , а в края на приказката, в най-широкия пръстен на фунията, е постлано...доброто. така е в приказките.

аз лично в живота съм забелязала друго:

имаме мнооого голямо Лошо, а от него разклонения на малко хубави неща "произхождащи" от това Голямо лошо:

Голямо Лошо->малко добро
/
v
малко добро

злото си остава зло! не бива да забравяме идеята на злото, а поговорката "всяко зло за добро" според мен, точно това пропагандира.
не бих имала нищо против поговорката, ако искаше да каже, че не бива да гледаме само лошото, злото, а, че има и хубави неща, добри, които са покълнали в последствие...

но злото си е ЗА зло...,доброто си е ЗА добро!

приказката е доказателство, за това, как човек бърза да се обрече на щастие или на нещастие, забравил, че живота е низ от събития-добри и лошо, които всъщност мисълта определя като такива ...

поздрави, росиди :-)

blagodarq ti, 4e go pusna tuk, mnogo mi haresa. vseki ima razli4en pogled kam jivota, kam nestata koito mu se slu4vat. vajnoto e,spored men de, 4ovek da zapazi duha si, bilo to za odbro ili za loso, da bade optimist i da o4akva idvastoto dobro, koeto nqkade tam go 4aka.

така е, това както си написала, но има и резон в приказката "всяко зло за добро". Много често сме се вкопчили в определено положение или човек и това ни завърта към дъното на фунията и не даваме шанс на други събития или хора, които могат да ни изведат към по-добро. Живота е низ от хубави и лоши събития, но за съжаление няма баланс при тях, няма създадена някаква норма, колко добро и колко зло трябва да се случи и тук има вероятността да се самозабравим от доброто, което се случва, както и да потънем в лощото и както казава баба ми:"То лошото камшик не иска",и при мен е така, като тръгне не спира-оставам, без работа, близки приятели ме изоставят-такива не свързани по себе си събития, които винаги се случват едно след друго в този лошия пероид. Сега вече се надявама да тръгне към по-добро.Тук, за да ти го обясня, се сетих поне за три притчи, които дават една по-точна идея на това, което искам да кажа. Благодаря ти за хубавния коментар!:)))

бях ти обещала и го пуснах, уж гледаме да не падам духом, но нещата не вървят към добро изобщо, но пък може да е за добро.:)))

за тайфуна от кофти събития, си има една приказка "едно зло, никога не идва само" ;-)

и имаше една сентенция, съжалявам, че не мога да цитирам автора, или съм го забравила, или изобщо не съм го знаела ;-)...беше нещо такова:

"щастието идва капка, по капка за да си отиде като река, а нещастието нахлува като река за да си тръгне, капка по капка..."

страхотна сентенция, но човек е повече настроен за лошите събития около себе си отколкото да доброто което му се случва. Много често сме в положение уж всичко ни е на ред, а не сме нито доволни, нито щастливи. Щастието е едно състояние, което човек по-трудно допуска за себе си, докато за лошото нямаме задръжки.

и ако трябва да си направя извод, ще кажа, че явно нещастието за нас е по-вълнуващо и повече емоции ни носи от щастието.
чудя се дали изобщо разпознаваме щастието?! ако не е така, тогава жалко-значи никога не сме го срещали, защото няма как да знаеш, че си нещастен, ако не си бил щастлив...

има и такива хора, вечно в ролята на жертви

Огромна част си мислят, че като са се родили, са подписали договор, който им осигурява всичко желано. а когато разберат, че това няма как да стане, започват да мрънкат и негодуват...

като говорим за щастие и нещастие, можеш ли да ми кажеш как е в мн.число "щастие"? :-)

щастието е състояние и май мн. число се явява щастия, май така не обичайно звучат и любов с любови, обич с обичи и т.н